СТРАХ

СТРАХ!

СС ТТ РР АА ХХ !!

Страх!

Можеш ли да го произнесеш? Как звучи? Какви асоциации имаш, когато произнасяш тази дума? Сигурност? Къде? Покажи ми сигурно място. В къщи? Да, но е затвор. По твоя собствена воля. Свобода? Няма начин. Навън има неизвестна опасност. Тук в къщи си на сигурно място. Не е ли така? Но не си свободен. Няма начин.

Ние асоциираме нашите страхове с неизвестното и никога не сме опитали да видим тази неизвестна опасност. Чужденците са опасни защото ние никога сме имали чужденци и не ги знаем. Ето виж – вече изградихме расизъм. Толкова е лесно. Липса на знания? Как да ги намерим? Някой ще ни ги каже ли? Честно казано ние не вярваме на никого. Какво тогава? Нека да се върнем към страха. Какво е страха? Можем ли да го докоснем? Или помиришем? Страха не принадлежи към нашето измерение. Не е материален. Както и нашите чувства не са материални също. Или желания. Сънищата също. Как става така, че нашите физически тела имат съзнание, Дух, Душа, и т.н.?

Всичко гореспоменато не принадлежи на третото измерение. Не е ли така? Страха не принадлежи на това измерение също. Тогава? Защо страха ни донася болка? Трябва да се има на предвид, че това „невидимо” въздейства на нашето поведение. „Невидими” са и Душата, Аза, Духа, и т.н. и всички невидими неща, които не можем да видим или докоснем.

Ние сме малко по-различни от това как изглеждаме от страни.

Възможно ли е да си се представим лицето ни със затворени очи? Опитайте! Ще видите доста по-различна картина от тази, когато се виждате в огледалото. Картината, която виждате със затворени очи е истинското ви лице. Картината, която виждате в съзнанието си няма лице изобщо. Тя е само качествата, които имате. Това е истинския ТИ. Твоето съзнание. Вътрешната картина влияе на външната. Физическото тяло е просто обвивка на нашата Душа и съзнание (Духа е потопен и слят в Душата като Дар от Бог, и управлява нашето поведение).

Каруцар Пайтонджия ©1992