Отново по въпроса за Пиппи. Ето какво е написал той в неговата страница:
Кредит за написаното от моят голям приятел "Мооnчо"
Bloo
dy Sabbath
Израел
От 3 години насам се твърди, че населението на страната е 6 милиона. 60% от това население по официални данни се състои от араби. Липсват официални данни обаче за това колко от тях са мюсюлмани и колко - християни, но най-вероятно последните са не повече от 20 %. Истината е, че населението расте с оргомна скорост в една доста застрашаваща прогресия. Причините за това са преди всичко две. Първата е чисто еврейска. Една от партиите с непрекъснато нарастващо влияние в Израел е така наречената партиа SHAS - това е партията на т.нар. "крайно ортодоксални евреи". Тези хора спазват стриктно предписанията на Талмуда и настояват моралните норми на религията да стана законови такива за всички хора в Израел. Партията печели повече места в парламента (Кнесет) при всички следващи избори по простата причина, че поддръжниците й се размножават чисто физически. Според официалната статистика откакто партията е в управляващата коалиция (през последните 5 години) средният брой на децата във всяко семейство на поддържащите е нарастнал от 10 на 12 (!!!!). Тези хора оформят ясно отграничена обществена каста, която се ползува с многжество привилегии: мъжете не работят, и живеят на изгръжка на специални фондации, спонсорирани от американските евреи. Те получават преференциални заеми от държавата, купуват жилищата си на значително по-ниски цени, жилищата за тях се строят в специални квартали и строежите са значително по-стабилни и бързи, пазаруват от специални магазини, където цените са значително по-ниски, и не ходят в армията изобщо. Естествено е при това положение останалите хора да ги мразят (факт!) и да се боят от непрекъснатото нарастване на техния брой. Естественото противодействие на останалите да се размножават и те колкото могат повече. Втората причина е "съревнованието" с арабите. Последните засега за числено мнозинство в държавата, но цифрите непрекъснато се менят и то в полза на евреите. Което на свой ред кара арабите да се замислят и да се размножават повече. Тоталният резултат от това е ясен. Едно от следствията на това съревнование е, че напоследък едно от най-търсените и купувани лекарства в Израел е Виагра-та. И това не е смешно.
Статистика на вероизповеданията.
По същата причина поради която няма официани достойни за доверие сведения за прираста на населението, няма и такива за вероизповедната принадлежност на населението. Несъмнено е обаче че броят на християните в тази нехристиянска държава непрекъснато намалява. Съвсем ясно свидетелство за това получаваме от данните за гр. Витлеем. Преди само 10-15 години 70% от населението в града се е състояло от православни араби и от 30% мюсюлмани. В момента съотношението е точно обратното и причината за това е, че християнските семейства масово напускат страната. Защо това се случва, ще разкажем по-нататък.
Социални отношения.
Социалните отношения в Израел се определят до голяма степен от религиозната принадлежност на хората. Така например има градове, в които живеят само християни и евреи, както и такива в които живеят само мюсюлмани и християни (като Витлеем и околните селища). В тези поселения цари социален мир и пълно разбирателство, на което българските села от 1989 г. биха завидели. В момента, в който в едно селище се заселят юдеи и мюсюлмани, започват трагедиите. Типичен пример в отва отношение е гр. Хеврон, свещено място за трите религии, в което живеят само мюсюлмани и евреи (като изключим православният руски монастир). Хеврон е мястото, където Авраам и живял, говорил с Бога и след смъртта си е погребан. Същият този Авраам (по арабски - Ибрахим) е отец на евреи и араби-мюсюлмани. Най-кървавите събития в града стават обикновено в дните на религиозни празници и завършват с минимум 6 трупа. Градът се намира на Палестинска (арабска) територия и въпреки това най-честите жертви са араби (мюсюлмани). Това навежда на определени изводи, които човек би могъл да направи и живеейки просто в Йерусалим. По-надолу ще разберете какви са те. Кибуците. (който е чувал за тях, може да пропусне тоя параграф). Все още съществуват. Както ми обясниха моите домакини, малко на шега, евреите в лицето на Карл Маркс създали теорията на комунизма. Опитали да я изпробват тук-таме по света и видели един, меко казано, твърде незадоволителен резултат. Когато се създал Израел, те си казали: "Ето сега ще можем да опитаме сами може ли да има компунизъм на дело или не". Така създали кибуците. Това са общини, в които се живее на напълно комунистически начала. Всички членове на кибука живеят в него, в едно стопанство, което е почти напълно самозадоволяващо се. Семействата живеят заедно, строят заедно, имат училища за децата си, които сами те обучават, изкарват прехраната си (или поне така е било) главно със селскостопански труд, не получават пари, стопанството е натурално, затова пък всеки може да получи всичко, което му е необходимо за живота. Във всеки кибук има магазин, където се пазарува битова техника за дома по прост начин - отиваш, казваш, че ти трябва и получаваш. Когато някой иска да изучи детето си в Университет, всички се събират и решават колко ще плащат за това и дали да пратят точно това дете или някое друго, по-надарено. Ако някой иска да напусне кибука обаче, той си отива оттам гол като пушка, защото всичко, което има, принадлежи на кибука, т.е. на общността. Тои притежава само себе си. Звучи като в приказките. Е, след 50 години опит се оказва, че това наистина е приказка. Всеки от вас прочита горните изречения и след всяко от тях си мисли : "Е, това няма как да стане, ще се изпокарат, ще се изпоизбият". Е, общо взето сте прави. Има много книги, описващи сърцераздирателни драми, развиващите се в кибуците, далеч от очите на нормалните хора. Пък и е пределно ясно, че кибукът трябва да произвежда продукция, продаваема навън, да има пари за да задоволява нуждите на своите хора от това, което се нарича техника (в бита, в производството и навсякъде). Кой, кога и как решава коя техника да бъде купена и ако ще е лична - за кого и колко. Трудна работа и добре е да знаем, че и евреите не са решили въпроса задоволително. Положението на кибуците днес. Оцеляли са в оригинален вид (сравнително оригинален) кибуци, които се занимават или с производство на напитки (вода и сокове) или са се специализирали във високи технологии (био-технологии, пречиствателни установки, микроелектроника, военна техника, сензорни устройства и пр). Естествено, че повечето от тези места са недостъпни за посещения и се намират в пустинята (никой не може да ме убеди, че плащат разходите си, и хората не се и опитват - те ми казват, че кибуците, заети със секретни производства, се спонсорират от държавата. За справка виж какво пише за държавния дефицит). Изводът в крайна смекта е ясен и ми беше казан експлицитно от домакините ми - кибуците се провалиха, те просто не са печеливши. Но за икономиката на Израел ще говорим по-долу.
Йерусалим и социалните отношения в него.
Според хартите на ООН Йерусалим е град отворен за всички. Всеки, който идва в този град, по право може да настоява да посети всички храмове, синагоги и джамии в града и следва да бъде допуснат. На практика обаче това не става. Единствените места, отворени за всички, са християнските. Омаровата джамия е недостъпна за посещения през повечето време от годината (което означава, че в нея се допускат само "правоверни"). Да се влезе в коя да е синагога е на практика също невъзможно. Едно от твърде почитаните места в Йерусалим е гробът на св. Цар Давид. Място, почитано както от евреи, така и от християни. Малко след Великден 1999 година група поклонници от Руската задгранична църква, посетили гроба на св. Цар Давид, беше изгонена от там от "правоверни" евреи по твърде драстичен начин, включващ заплахи и агресия срещу свещенослужители, единият от които - епископ. Гробът се намира в синагога и евреите допускат в нея християни с, меко казано, голяма неохота. Всичко това неизбежно се отразява на отношенията между хората в разделения на части град. Вярно е, че арабите свободно ходят навсякъде и не се страхуват от нищо. Също така е вярно, че един на 1000 евреи дръзва да влезе в Източен Йерусалим (арабска територия), и то само на кола, и то само по много съществени причини. Те се страхуват да отидат там. Както и в кой да е арабски град. За 4 месеца престой в Израел нито веднъж не чух евреин да е нападнат от арабин или да му се е случило каквото и да е поради това, че е пребивавал в арабски град. Но това би могло да е просто следствие от факта, че никой не смее да го направи. Затова пък през същото това време не малко араби бяха избити от евреи, на които просто им избила чивията - опитай се да разбереш защо.
Един личен щрих под линия
Докато бях там и слушах колко силно Израелското правителство желае да сключи мир с арабите ми хрумна, че не би било никак зле да се създаде в ивицата Газа международен институт по био-медицински изследвания (в крайна сметка - от това разбирам), който да се ръководи от араби (при това световно известни учени), да се финансира от всякакви международни институции (в крайна сметка евреите от цял свят плащат луди пари за учебните заведения в Израел, пък ако се създаде такъв институт - не само те ще плащат, защото на думи всички искат мир в Близкия Изток), и по този начин да се създаде един от най-престижните международни центрове за научни изследвания на територия, която се ръководи от араби и в която хора от цял свят ще работят - ще се срещат и ще обменят идеи и култура. Стори ми се, че това е фантастично добра идея. Споделих я със съветниците на Ясер Арафат и те я приеха с голямо задоволство. След което се разбра, че сам Ясер Арафат е бил уведомен за нея и я е харесал много. И вече бях готов да пиша на всичките си колеги араби по света, но трябваше първо да говоря и със своите домакини от Израел. Никой не пожела дори да ме изслуша. Нито един не си направи труда. Дори за 5 мин. Имам въпрос към всички вас - кой иска мир в Близкия Изток? Можете да си отговорите сами.
Икономика.
Икономиката на Израел е пълна мистика за човек, който досега не е мислил по въпроса. Липсата на вода е нещо, което забелязва всеки чужденец, особено когато му се наложи да плати 0.5 $ за 330 мл вода. Самите израелци обичат да казват, че при тях има един сезон и 3 месеца дъжд. Той е 3 месеца, наистина, но през останалите 9 не пада капка дъжд в цял Израел. При това не всяка година вали по 3 месеца. През зимата на 1998-1999 например е валяло само 15 дни. Резултатът от това е, че водата в Израел е на цената на диамантите. Зеленината (за да я има) се полива непрекъснато. Не мога да изчисля каква е цената на всяка култура, отглеждана в контролираните от евреите територии (най-плодородните и напоени земи в тази държава са арабски), но непредубеденият наблюдател вижда с просто око, че разходите дори само за вода са колосални. Същият този наблюдател вижда пътища, които са безупречно поддържани, климатични инсталации, които работят нон-стоп и какво ли не, което консумира мноооого енергия, като например магазините - огромни многоетажни площи, в които се поддържа температура 20°С при околна температура на въздуха мажду 35 и 40°С (и то на сянка, каквато там по принцип няма). Човек неволно започва да се пита откъде идват всичките тези пари. После научава, че от поне 20 години Кнесетът всяка година гласува милиарден бюджетен дефицит, който се изпълнява. Накрая на годината бюджетът е на нула. Как е възможно това? Много просто: парите от производство не достигат, но недостигът се плаща от външни източници. Така се изпълнява бюджетният дефицит. И той расте с всяка година. Кой плаща за всичко това? Вие сте интелигентни - сещайте се сами. ВСИЧКИ НИЕ, ГОСПОДА И ДАМИ! ВСИЧКИ НИЕ. Жителите на тази държава много добре разбират това. Знаят го, защото няма как да не го виждат. Не е възможно човек да си затваря очите за новите селища в Палестинска територия, например. Как се строят те? Ляга си бедуинът в 9.00 часа сутринта и прибира стадото (активният период в пустинята е от 19.00 до 9.00 часа). Събужда се към 18.20 и не вярва на очите си - на 100 м от кошарата израстнал град. Истински, с улици, фонтани, високи палми, паркинги, къщи, електричество, сателитни антени по покривите. И докато разтрива очите си още, в града се поселват хора - евреи, разбира се. И пред очите му градът започва живот сред пустинята. Непредубеденият наблюдател може да си направи скромна и груба сметка за това каква е цената за поддържането на едно поселение като това с 20,000 жители, с цялата тази вода, зеленина и климатични инсталации, които работят при темепратура (на сянка, каквато в пустинята няма) 45°С. Тези мили градчета израстват буквално за часове пред очите на смаяните бедуини, които се събуждат на залез слънце, за да видят невижданото. Колко струва всичко това, дами и господа? Кой го плаща? Отново се обръщам към вродената ви интелигентност. И тук няма място за лично отношение. Това са просто факти. Да видим с какво търгува Израел. Приказките, че търгува с плодове и зеленчуци, защото там те растели по цяла година, са просто басня. Това, което успява да израсте на воля сред тази пустинна и жестоко суха природа е само онова, което се полива, и то в земи, които по принцип са богати на вода. Това са предимно ако не и изключително Палестински територии. При това произвежданите там селскостопански продукти са толкова скъпи (поради вложенията във вода), че се продават само на местния пазар - всеки износ, както се сещате, ги оскъпява и ги прави непродаваеми на световния пазар. Истината е, че арабите си ги ядат сами. Опитват се, разбира се, да ги продават на евреите и в съседните страни, което е донякъде успешно, но само колкото да имат някакви мизерни доходи. Поради което те най-често се прехранват направо с това, което расте в дворовете и нивите. Какво ядат евреите? Това, което се произвежда в кибуците (виж по-горе) и което е продукт на чиста хидропоника. Ако сте опитвали холандските домати и белгийските краставици - не ви трябва да опитвате израелските. Те са напълно безвкусни. Същото важи за ягодите, сливите и каквото още се сетите. Единствено картофите имат картофоподобен вкус - явно това е едно много издържливо растение . Цената на всичко това на едро е много по-висока от това, което се продава на световните борси. Така че явно не с това се изхранва Израел. Съществува също митът, че Израел търгува с диаманти. Вярно е, че в Израел съществуват фабрики за обработка на диаманти и че последните се продават много добре. Обаче те не се получават в Израел, който не разполага с нито една диамантена мина. В тези фабрики суровината, получавана най-често от ЮАР се обработва, наистина, много качествено, но този бизнес не може да изхранва една държава. Съществува също мнението, че Израел се изхранва до голяма степен от туризъм. Вярно е, че милиони туристи посещават страната годишно. Искам да подчертая обаче - що се касае до еврейската част от печалбата, тя е изключително малка. Просто защото християнските светини на Израел, които са основният обект на туристически интерес, са предимно стопанисвани от араби и, като изключим стария Йерусалим (където, между впрочем, основната търговия е също в арабски ръце), почти всичко останало се намира на Палестинска територия. Което до голяма степен обяснява иначе трудно разбираемия феномен на Антифадата (борбата за извоюване на независими палестински територии в рамките на Израел). Така че ако евреите печелят нещо от туризъм, то, колкото и да изглежда чудно, е по-малко, занчително по-малко от това, което България печели от туризъм. Поне що се касае до евреите. Съществува още митът, че Израел произвежда мед, че има и големи залежи от нефт. Колкото до медната руда, нейните находища много слабо се експлоатират, да не кажем никак. По рпостата причина, че са били експлоатирани вече 2200 години и ако се прочете внимателни Библията, се вижда, че не е останало много за извличане. Нефтът - добре, че имат поне някакъв нефт. Защото инак цените на бензина в Израел (а там и децата имат коли) биха станали непостижими за повечето израилтяни, като се има предвид колко "приятелско" е отношението на околните нефтени държави към евреите. Да не говорим, че всички нефтени басейни в района са подземно свързани и че всеки гледа в канчето на останалите. Да, в Израел има и залежи от желязо. Не че рудата е чиста, не че се получава лесно, но интересно е за какво отива тя, когато се произведе (защото не отива на световния пазар). Това всеки го знае - за оръжие, приятели, за оръжие. С което наистина се търгува, и за това ще стане дума по-нататък, но тази търговия все още не е в състояние да покрие непредставимите разходи на Израелската държава. Е, добре де, с какво търгува Израел? Само с умове. Доколкото ги има. Доколкото са продаваеми. Да, Израел търгува с умове - това ще ви го каже всеки що-годе начетен евреин. Как става тая търговия, би попитал всеки нормален българин, който е свидетел на "изтичането на мозъци от България" през последните 9 години, около половин милион, които определено не са донесли никакви печалби на страната. Как става така, че Израел продава своите умове, а ние просто ги пускаме? Липса на дисциплина, братя и сестри, елементарна липса на дисциплина или липса на елементарна дисциплина, кажете го както искате. Минете по улиците на кой да е еврейски град, посетете университетите и парковете им. Навсякъде ще видите огромни паметни плочи, на които са изброени десетки, стотици, хиляди, десетки хиляди имена на хората, на евреите, които са дарили от своите средства за да построят този парк, тази стена, това крило на сградата, тази улица. Няма да обсъждаме въпроса за това откъде тези толкова много евреи са събрали своите пари, за да могат смело и безметежно да подарят на Израел една стена, един парк, едно крило от сграда, една болница или каквото се сетите там. Очевидно, очевадно е едно: тези хора са спечелили някак тези пари и са решили да ги вложат в строежа на това, което наричат "земята на нашите бащи". Дали това е станало под строй или поради чист идеализъм е нещо, което сами следва да прецените. Фактът е на лице. То става. Това е част от държавния дефицит, който Кнесетът смело гласува, приема и който се изпълнява безотказно. И както казва Кърт Вонегът - помислете върху това.
Психология
Това е най-интересната част от историята, но - длъжен съм да подчертая това - една 100% субективна част, защото няма как да е иначе. Това, което разбрах и което ще ви кажа, е нещо, което мина през моя ум, бе осмислено лично, съвсем лично и като учен предупреждавам честно - всеки от вас би могъл да го прецени по друг начин. Единственото, което ме кара да го пиша е че аз, разбира се, си вярвам .
Първото и най-съществено, което се чувства на Израелска земя е стресът. Повсеместен, проникващ навсякъде, и на пръв поглед - без никакъв определен източник. В първият момент това може да ви съспипе. Бавно, много постепено, разглеждайки хората, вниквайки в техния начин на мислене, в техните реакции, разбирате за какво става дума и защо е така. Това вникване на мен ми отне поне 4 месеца от общо 5, които прекарах там. Някой може да е по-схватлив. Но ако ще ходите там не е зле да знаете следното. Евреинът живее под непрестанен стрес. Това не важи за арабите, но това се чувства из цялата страна, където се срещат евреи. Човек в началото си мисли, че стресът е резултат от непрестанната военна обстановка, приемана едва ли не за нормално положение за страна като Израел (да, но от нас, които не живеем там). Минава време, човек понаучава езика и започва да разбира, че стресът не е продиктуван от военното положение (особено, когато е попаднал там в относително мирен период), а от нещо друго - като че ли неуловимо. Но нека се заслушаме в това, което казват по телевизията всяка вечер, нека подслушаме онова, което приказват журналистите по радиото, нека прочетем това, което пишат местните вестници и Интернет издания - ще усетим смразяващия дъх на заплахата. Заплаха неизвестно от кого, неизвестно защо, ясно е само, че се готви нещо лошо за всички евреи, всички са срещу тях, всички ги мразят, никой не им вниква в положението, има насилие в армията, има насилие по улиците, има безразличие към ближния, стигна се дори дотам през 1998 г. Кнесетът да гласува закон, според който всеки, който види изпаднал в беда на улицата и не му се притече на помощ, го грози тежка глоба!!!! (и това в "Jerusalem Post", който излиза на английски!). И навсякъде ти повтарят, че ти си сам, че никой не те обича, че си заплашен от всички и от всеки. И ти се превръщаш е вдна топка страх, която знае едно - че само евреите се подпомагат помежду си (при това не винаги), но на другите пък въобще не може да се разчита.
Признаците на стреса
1. Многословие. Прилича на епидемия. Всички, дори най-малките деца имат мобифони и ги използуват непрекъснато за да си приказват глупави милотии с близките си. Подобни разговори отнемат часове от работното време и от времето изобщо и идеята им е да създадат усещане за близост с тези, които са "твои".
2. Ядене. Яденето е превърнато в ритуал. Но това не значи, че не се яде по всяко време и на всяко място. Яденето успокоява. То създава състояние на уют. Не случайно индианците са си позволявали да канят на обяд само хора, с които са в мир. Споделянето на храната при всички народи се е считало за акт на взаимно разкриване, т.е. доверие. Е, в Израел много често се яде, и то в компания на близки познати. Направете си сами изводите.
3. Чувството, че във всеки разговор се прилага автоцензура, е много силно. Аз съм свидетел как през 1999 година изборите бяха спечелени от Партията на труда. Хората (дори тези, които не са гласували за нея) бяха във възторг. Всички споделяха как новото правителство ще докара "мир и просперитет". Две години по-късно, когато консерваторите спечелиха изборите с гласовете на същите тези хора, те пак бяха 100% лоялни към новото правителство. И пак - защото "те знаят какво правят за да има мир и просперитет". Не знам как биха реагирали на това едни англичани, но на мен много ми напомня за 99%-тата на бай Тошо в "онова" време. А на вас?. И още нещо - всички идеологически разговори се водят под открито небе (тогава, когато някой изобщо си позволи да ги води).
4. Ужасът да се посетят арабските квартали. Не че ходенето там ще има последствия. Лично бях свидетел на това как млади евреи ходят да пазаруват в арабските части на Йерусалим, защото там е по-евтино. След което собствените им майки им вдигат луди скандали, съпроводени с хистерични пристъпи - ама КАК СА МОГЛИ! Да се изложат на такъв риск?!? При това на арабите, които им продават стоките си, изобщо не им пука дали това са евреи или китайци. Но НЕ БИВА ТАКА, ако ме разбирате.Аз пък живеех в арабски квартал. Бяха много против това, и в началото ми обясняваха колко е опасно за мен докато не разбраха, че аз от дума не разбирам (македонска жилка, какво да се прави!). Но един ден си позволих да замина на екскурзия до ивицата Газа. Е, тогава ми разказаха играта. Аз честно си казах, че съм ходил там и просто се чудя как не ме изкараха шпионин. Е, първо разбрах, естествено, че съм си рискувал живота. После разбрах, че с това излагам тези, които са ме поканили. После ми светна, че може би тях дълго ще ги разкарват по министерски коридори за да дават обяснения. И тогава ми дожаля за тях. И разбрах що е то тоталитаризъм (макар че и в България си мислех, че съм го познавал, ама май не съм?). А, още една бележка под линия: всеки следващ път, когато отивах някъде сам, ми даваха мобифон, за да мога да им се обадя, ако нещо ми се случи. Интересно, нали?
5. Купуване. Човек купува (ако има пари), когато чувства, че иска да се самовъзнагради за нещо. Може и да не купува за себе си даже, но като харчи пари за някого, когото обича, той все едно сам си прави подарък. Това също е една от маниите на Израелските евреи. Те го правят всеки ден (при финансова възможност) и са съгласни дори да влизат в дългове за да могат да си го позволят. Психолозите са единодушни, че това е една от важните прояви на стреса и логиката на това е ясна. Ако ти се чувстваш непрестанно под натиск, ако се чувстваш преследван и онеправдан, значи заслужаваш награда затова, че си оцелял. Е, отиваш и си купуваш подарък.
6. Това, което психолозите наричат "restlessness" - невъзможността да си намериш място. Представете си, че сте програмист. Вашето място е пред компютъра и Вие пишете програма. Работите съвестно. Вярно, от време на време Ви е необходимо да се поразтъпчете, да помислите, но после пак сядате е пишете, нали? Това в Израел малцина го могат. Тях просто не ги свърта на едно място. Мислите им хвърчат. Наблюдавах много от тях как работят. Ако няма с кого да си говорят (по телефона или на живо), те просто изчезват на долния етаж, където има други хора (които те по-рядко срещат), или излизат на улицата (където могат да се заговорят с някого), или броузват някой сайт, където има какво да се прочете, така че да ти се отвее мисълта в ен-та посока. Ако няма какво - хайде при хладилника. Ако шефът е там - ще го хванем за ушите да си говорим глупости. И т.н. Но да се седи на стол повече от 30 мин без всичко това - на хората не им е по силите. И това, според психологията, е един от основните симптоми на хроничния стрес.
В резултат на този стрес, по всичко изглежда, и доколкото имам статистически наблюдения, мога да си позволя да го твърдя убедено, в тая държава к.п.д. -то на всяка дейност е под 10%. Моля да видите по-горе данните за икономиката и да съберете 2 и 2. И не ми казвайте колко се получава.
Въпрос: Кой работи в Израел истинска работа?
И това вече можете да се сетите. Това са наемните работници на гурбет. Това са българи, руснаци, украинци, румънци, словаци, сърби, китайци, и други като нас. Не вярвате? Проверете само колко фирми в България предлагат работа в Израел и се осведомете за естеството на тази работа. Строежи, мини, асенизаторство - никой няма да ни предложи нищо друго. Строителите ни, миньорите ни - живеят в бараки с по един клозет за 100 души, при температура 45 градуса. И работят по 12 часа на ден за жълти стотинки. В Йерусалим нашите гурбетчии се срещат всяка неделя в 14.00 на едно площадче близо до централната банка - там има фонтан с конче. Когато за пръв път попаднах там… Поне 50 души, които в живота си не съм виждал, ми се нахвърлиха да ме прегръщат и целуват, да плачат, все едно са видели майките си, и да ме обсипват с най-нежни имена, защото ИДВАМ ОТ БЪЛГАРИЯ И ЩЕ СЕ ВРЪЩАМ ТАМ. Те ми разказаха - всеки сам за себе си - какво преживяват в Израел, колко им плащат, как се държат с тях. Да сте чували някога и някъде българи да посрещат сънародниците си така в чужбина? Е, и това е въпрос, който оставям на вашата интелигентност, приятели.
Религията на евреите.
Всички ние от обща култура знаем, че евреите вярват във Стария Завет на Библията, но не признават Новия. И това е всичко, което знаем. Ако сме учили богословие, ние знаем доста повече от това, например, че в Талмуда (който в момента е основната религиозна Книга за еврейството), има доста странни неща, като например, че Бог е сътворил света, като е подредил нещата на 7 нива: най-ниското заемат неживите неща, после идват растенията, после животните, после хората (ние, неевреите, наричани от Талмуда "Гои", което значи добитък), после са Евреите - които наистина са хора, после са ангелите и най-отгоре е Бог. Може да сме чували, че в Талмуда има и много указания как истинските хора (евреите) да се държат с говедата (гоите, т.е. всички нас), но това ни е минало периферно през съзнанието, и дори да не е - то остава привкуса на някакъв фантастичен фанатизъм, който нормален мозък едва ли би подкрепил. Но във всички случаи ние си оставаме с убеждението, че нашата Вяра е произлязла от еврейската и че оттогава насетне еврейската вяра не се е променила. А истината е, че за 2000 години, далеч от първоизточника на Божественото Откровение, от Църквата, юдейската религия се е изродила в аналог на съвременното протестантство, но много по-многообразна от него (все пак протестантството датира от 16 век, а юдейството - от 2000 години!). През вековете и в различните държави, където евреите са оцелявали, е имало винаги религиозни водачи и всеки по своему е тълкувал уж "общата" вяра, в резултат на което за 2000 години са възникнали неизброимо количество школи, всяка от тях последовател на някой си велик Равин от незнам си кога си, която изповядва различни ценности, правила, обреди, носии и вярвания. И след като евреите се събират най-сетне в Израел, там всяка от тези школи има свои представители и поддръжници. Така например, някои вярват в прераждането на душата, други - че само евреите отиват в рая, и то само тези, които са запазили чистотата на генетичната линия, трети - че всички нечисти (генетично) евреи ще бъдат унищожени преди пришествието на "Месията", и т.н. Това е съвременният еврейски "протестантизъм" в действие. Така че ако някой още си мисли, че евреите се крепят в едно поради общата вяра, моля го, нека забрави тази илюзия.
В момент на откровеност един студент, изкарал казармата (която малцина успяват да не изкарат, ако не са крайно "ортодоксални" евреи), ми разказа как се е чувствал там. "През цялото време се чувствах като Йосарян" - ми каза той. Помолих го да се изясни. "Ами всеки искаше да ме убие" - простичко ми отвърна той. И добави: "И имай предвид, че нито веднъж не съм се сблъсквал с враговете във военни действия". Страхотно, нали?
При първото си посещение в Израел живеех в хотел "3 звезди". Оказа се, че хотелът няма стълбище изобщо. Бях озадачен как хората биха се изтеглили в случай на пожар от 16 етажната сграда. Няма как да се изтеглят. Попитах защо няма аварийна стълба. Казаха ми следното: "Ами ако пожарът стане в събота? И всички тези хора се юрнат да слизат по стълбата? УЖАС! Мойсеевият закон го забранява!" При това в съботите асансьорите работят на специален режим - спират на всеки етаж автоматично, за да не се налага на хората да натискат копчета, защото това било работа, а на религиозния евреин му е забранено да работи в събота. При първата събота, в която слизах с асансьора 5 мин от шестия етаж, бях готов да се сбия с някого. Разясних на рецепцията, че това все пак е ХОТЕЛ, че в него живеят достатъчно чужденци, за да може да им бъде спестено неудоволствието да видят часове в (или пред) асансьорите поради суеверията на местната шизофренична религиозност. Обясниха ми, че това не може да се промени без да накърни светите религиозни чувства на единия процент "ортодоксални" евреи, които посещават така престижното място. В един НЕДЕЛЕН ден, без да подозирам нищо, се качих в асансьора и се опитах да натисна копчето за изходния етаж. Когато асансьорът спря на моя етаж, в него имаше една дама. Посегнах към копчето и дамата съвсем неочаквано за мен и много агресивно, ме удари през ръката. Не й отвърнах със шамар, но й потърсих обяснение. Оказа се, този ден се пада религиозен празник, в който също е ЗАБРАНЕНО да се работи (да се натискат копчета, разбираш ли), поради което асансьорът работи в Шабат-режим и аз трябва да си кротувам. Ако такова нещо се беше случило в България, не знам какво щеше да стане, ама ми се чини, че някой щеше да отнесе пердаха. Какво направих там ли? Нищо, приятели. Затраях си и се сетете защо.
Трети личен щрих под линия
В Израел неработните дни са петък и събота (петък е почивен ден за мюсюлманите, съботата е Шабат, а за християните никой не го е еня). Та в първия свободен петък там решавам да посетя най-великата светиня на Св. Земя - Църквата на Гроба Господен. Йерусалим е голям град, разстлан между хълмове, а хотелът, в който живея, както и болницата, в която работя са така разположени, че изобщо не се вижда Стария град. Така че аз не знам къде съм, но се сещам да отида до болницата, защото там има много хора, които да питам как да стигна до Стария град. Нямам си идея колко е голям този Стар град и като така заставам на спирката на автобусите пред болницата и питам всеки срещнат как да стигна до църквата на Гроба Господен. Питам си така 3 часа. Отговарят ми най-различно: един казва, че не е местен и не знае нищо; друг казва, че обикновено пътува с кола и не знае маршрутите на автобусите; шофьор на такси ми казва, че чака клиенти и т.н. Три часа. По едно време виждам колата на шефа и се запътвам към лабораторията. Шефът е там и ме пита що чиня в лаб-а в неработен ден. Казвам му. При това той отваря една карта на Йерусалим (надписана на еврейски, разбира се) и почва да ми обяснява в тоя стил: "Значи автобус 24 тръгва оттука, минава насам, пък после натам, а… тука излиза извън картата… и после спира еййй тука. Оттука минаваш пеша през тая улица, завиваш наляво при втория светофар, и през градинката - си направо на спирката на автобус 15. Той върви оттука, пък така, и тука излиза от картата…." - и в тоя дух все. Естествено нищо не разбрах. Благодарих на шефа и излязох от болницата и те ти 2 монахини, явно рускини. Спирам ги и ги питам. "А, нямаш проблеми, казват те. Ето тука е спирката на автобус 19 и последната е точно пред Явската порта, а оттам до църквата са 2 минути пеша". И наистина, стигнах дотам (след 4 часа напразно разпитване) и влязох в църквата, но май ми беше дошло много да ме лъжат, защото като излязох, ме бе налегнало дълбоко и трайно отвращение към всичко юдейско. Влязох в първото изпречило ми се магазинче за сувенири (а всички те са арабски) и споделих със собственика своите мисли и емоции. Човекът затвори магазина, донесе от някъде студен портокалов сок, направи ароматно арабско кафе и ми рече: "Братко, кажи си мъката да ти олекне - аз ще те изслушам". Казах си я. А той ми каза само това: "А ти питаш ли ни как живеем с тези евреи толкова години?". После ми даде да разгледам сувенирите, дето ги продава и каквото си харесах, ми го подари.
Въпрос: "Какво мислите за вредата от ционизма?".
Без коментар от мен - но пак апелирам към вродената ви интелигентност.
До тук беше писанието на Пиппи. Само му се чудя за апела. Каква интелигентност търси у полиЦАЙските кученца не само по времето на костофф, а въобще? Защото те са не констатация, а диагноза...
