Още нещо за Интифадата и "извънземния" произход на ОПовете на yhvh. Флашчето е старичко, но съм сигурен, че мнозина от вас не подозират за неговото съществуване. Създателя му е ревизионист и в момента е в израелски затвор. Без съд и присъда.
29 септември 2007
Killing of Innocent Civilians
24 септември 2007
Гордата Мери все си го вади да си го мери
Отново по въпроса за Пиппи. Ето какво е написал той в неговата страница:
Кредит за написаното от моят голям приятел "Мооnчо"
Bloo
dy Sabbath
Израел
От 3 години насам се твърди, че населението на страната е 6 милиона. 60% от това население по официални данни се състои от араби. Липсват официални данни обаче за това колко от тях са мюсюлмани и колко - християни, но най-вероятно последните са не повече от 20 %. Истината е, че населението расте с оргомна скорост в една доста застрашаваща прогресия. Причините за това са преди всичко две. Първата е чисто еврейска. Една от партиите с непрекъснато нарастващо влияние в Израел е така наречената партиа SHAS - това е партията на т.нар. "крайно ортодоксални евреи". Тези хора спазват стриктно предписанията на Талмуда и настояват моралните норми на религията да стана законови такива за всички хора в Израел. Партията печели повече места в парламента (Кнесет) при всички следващи избори по простата причина, че поддръжниците й се размножават чисто физически. Според официалната статистика откакто партията е в управляващата коалиция (през последните 5 години) средният брой на децата във всяко семейство на поддържащите е нарастнал от 10 на 12 (!!!!). Тези хора оформят ясно отграничена обществена каста, която се ползува с многжество привилегии: мъжете не работят, и живеят на изгръжка на специални фондации, спонсорирани от американските евреи. Те получават преференциални заеми от държавата, купуват жилищата си на значително по-ниски цени, жилищата за тях се строят в специални квартали и строежите са значително по-стабилни и бързи, пазаруват от специални магазини, където цените са значително по-ниски, и не ходят в армията изобщо. Естествено е при това положение останалите хора да ги мразят (факт!) и да се боят от непрекъснатото нарастване на техния брой. Естественото противодействие на останалите да се размножават и те колкото могат повече. Втората причина е "съревнованието" с арабите. Последните засега за числено мнозинство в държавата, но цифрите непрекъснато се менят и то в полза на евреите. Което на свой ред кара арабите да се замислят и да се размножават повече. Тоталният резултат от това е ясен. Едно от следствията на това съревнование е, че напоследък едно от най-търсените и купувани лекарства в Израел е Виагра-та. И това не е смешно.
Статистика на вероизповеданията.
По същата причина поради която няма официани достойни за доверие сведения за прираста на населението, няма и такива за вероизповедната принадлежност на населението. Несъмнено е обаче че броят на християните в тази нехристиянска държава непрекъснато намалява. Съвсем ясно свидетелство за това получаваме от данните за гр. Витлеем. Преди само 10-15 години 70% от населението в града се е състояло от православни араби и от 30% мюсюлмани. В момента съотношението е точно обратното и причината за това е, че християнските семейства масово напускат страната. Защо това се случва, ще разкажем по-нататък.
Социални отношения.
Социалните отношения в Израел се определят до голяма степен от религиозната принадлежност на хората. Така например има градове, в които живеят само християни и евреи, както и такива в които живеят само мюсюлмани и християни (като Витлеем и околните селища). В тези поселения цари социален мир и пълно разбирателство, на което българските села от 1989 г. биха завидели. В момента, в който в едно селище се заселят юдеи и мюсюлмани, започват трагедиите. Типичен пример в отва отношение е гр. Хеврон, свещено място за трите религии, в което живеят само мюсюлмани и евреи (като изключим православният руски монастир). Хеврон е мястото, където Авраам и живял, говорил с Бога и след смъртта си е погребан. Същият този Авраам (по арабски - Ибрахим) е отец на евреи и араби-мюсюлмани. Най-кървавите събития в града стават обикновено в дните на религиозни празници и завършват с минимум 6 трупа. Градът се намира на Палестинска (арабска) територия и въпреки това най-честите жертви са араби (мюсюлмани). Това навежда на определени изводи, които човек би могъл да направи и живеейки просто в Йерусалим. По-надолу ще разберете какви са те. Кибуците. (който е чувал за тях, може да пропусне тоя параграф). Все още съществуват. Както ми обясниха моите домакини, малко на шега, евреите в лицето на Карл Маркс създали теорията на комунизма. Опитали да я изпробват тук-таме по света и видели един, меко казано, твърде незадоволителен резултат. Когато се създал Израел, те си казали: "Ето сега ще можем да опитаме сами може ли да има компунизъм на дело или не". Така създали кибуците. Това са общини, в които се живее на напълно комунистически начала. Всички членове на кибука живеят в него, в едно стопанство, което е почти напълно самозадоволяващо се. Семействата живеят заедно, строят заедно, имат училища за децата си, които сами те обучават, изкарват прехраната си (или поне така е било) главно със селскостопански труд, не получават пари, стопанството е натурално, затова пък всеки може да получи всичко, което му е необходимо за живота. Във всеки кибук има магазин, където се пазарува битова техника за дома по прост начин - отиваш, казваш, че ти трябва и получаваш. Когато някой иска да изучи детето си в Университет, всички се събират и решават колко ще плащат за това и дали да пратят точно това дете или някое друго, по-надарено. Ако някой иска да напусне кибука обаче, той си отива оттам гол като пушка, защото всичко, което има, принадлежи на кибука, т.е. на общността. Тои притежава само себе си. Звучи като в приказките. Е, след 50 години опит се оказва, че това наистина е приказка. Всеки от вас прочита горните изречения и след всяко от тях си мисли : "Е, това няма как да стане, ще се изпокарат, ще се изпоизбият". Е, общо взето сте прави. Има много книги, описващи сърцераздирателни драми, развиващите се в кибуците, далеч от очите на нормалните хора. Пък и е пределно ясно, че кибукът трябва да произвежда продукция, продаваема навън, да има пари за да задоволява нуждите на своите хора от това, което се нарича техника (в бита, в производството и навсякъде). Кой, кога и как решава коя техника да бъде купена и ако ще е лична - за кого и колко. Трудна работа и добре е да знаем, че и евреите не са решили въпроса задоволително. Положението на кибуците днес. Оцеляли са в оригинален вид (сравнително оригинален) кибуци, които се занимават или с производство на напитки (вода и сокове) или са се специализирали във високи технологии (био-технологии, пречиствателни установки, микроелектроника, военна техника, сензорни устройства и пр). Естествено, че повечето от тези места са недостъпни за посещения и се намират в пустинята (никой не може да ме убеди, че плащат разходите си, и хората не се и опитват - те ми казват, че кибуците, заети със секретни производства, се спонсорират от държавата. За справка виж какво пише за държавния дефицит). Изводът в крайна смекта е ясен и ми беше казан експлицитно от домакините ми - кибуците се провалиха, те просто не са печеливши. Но за икономиката на Израел ще говорим по-долу.
Йерусалим и социалните отношения в него.
Според хартите на ООН Йерусалим е град отворен за всички. Всеки, който идва в този град, по право може да настоява да посети всички храмове, синагоги и джамии в града и следва да бъде допуснат. На практика обаче това не става. Единствените места, отворени за всички, са християнските. Омаровата джамия е недостъпна за посещения през повечето време от годината (което означава, че в нея се допускат само "правоверни"). Да се влезе в коя да е синагога е на практика също невъзможно. Едно от твърде почитаните места в Йерусалим е гробът на св. Цар Давид. Място, почитано както от евреи, така и от християни. Малко след Великден 1999 година група поклонници от Руската задгранична църква, посетили гроба на св. Цар Давид, беше изгонена от там от "правоверни" евреи по твърде драстичен начин, включващ заплахи и агресия срещу свещенослужители, единият от които - епископ. Гробът се намира в синагога и евреите допускат в нея християни с, меко казано, голяма неохота. Всичко това неизбежно се отразява на отношенията между хората в разделения на части град. Вярно е, че арабите свободно ходят навсякъде и не се страхуват от нищо. Също така е вярно, че един на 1000 евреи дръзва да влезе в Източен Йерусалим (арабска територия), и то само на кола, и то само по много съществени причини. Те се страхуват да отидат там. Както и в кой да е арабски град. За 4 месеца престой в Израел нито веднъж не чух евреин да е нападнат от арабин или да му се е случило каквото и да е поради това, че е пребивавал в арабски град. Но това би могло да е просто следствие от факта, че никой не смее да го направи. Затова пък през същото това време не малко араби бяха избити от евреи, на които просто им избила чивията - опитай се да разбереш защо.
Един личен щрих под линия
Докато бях там и слушах колко силно Израелското правителство желае да сключи мир с арабите ми хрумна, че не би било никак зле да се създаде в ивицата Газа международен институт по био-медицински изследвания (в крайна сметка - от това разбирам), който да се ръководи от араби (при това световно известни учени), да се финансира от всякакви международни институции (в крайна сметка евреите от цял свят плащат луди пари за учебните заведения в Израел, пък ако се създаде такъв институт - не само те ще плащат, защото на думи всички искат мир в Близкия Изток), и по този начин да се създаде един от най-престижните международни центрове за научни изследвания на територия, която се ръководи от араби и в която хора от цял свят ще работят - ще се срещат и ще обменят идеи и култура. Стори ми се, че това е фантастично добра идея. Споделих я със съветниците на Ясер Арафат и те я приеха с голямо задоволство. След което се разбра, че сам Ясер Арафат е бил уведомен за нея и я е харесал много. И вече бях готов да пиша на всичките си колеги араби по света, но трябваше първо да говоря и със своите домакини от Израел. Никой не пожела дори да ме изслуша. Нито един не си направи труда. Дори за 5 мин. Имам въпрос към всички вас - кой иска мир в Близкия Изток? Можете да си отговорите сами.
Икономика.
Икономиката на Израел е пълна мистика за човек, който досега не е мислил по въпроса. Липсата на вода е нещо, което забелязва всеки чужденец, особено когато му се наложи да плати 0.5 $ за 330 мл вода. Самите израелци обичат да казват, че при тях има един сезон и 3 месеца дъжд. Той е 3 месеца, наистина, но през останалите 9 не пада капка дъжд в цял Израел. При това не всяка година вали по 3 месеца. През зимата на 1998-1999 например е валяло само 15 дни. Резултатът от това е, че водата в Израел е на цената на диамантите. Зеленината (за да я има) се полива непрекъснато. Не мога да изчисля каква е цената на всяка култура, отглеждана в контролираните от евреите територии (най-плодородните и напоени земи в тази държава са арабски), но непредубеденият наблюдател вижда с просто око, че разходите дори само за вода са колосални. Същият този наблюдател вижда пътища, които са безупречно поддържани, климатични инсталации, които работят нон-стоп и какво ли не, което консумира мноооого енергия, като например магазините - огромни многоетажни площи, в които се поддържа температура 20°С при околна температура на въздуха мажду 35 и 40°С (и то на сянка, каквато там по принцип няма). Човек неволно започва да се пита откъде идват всичките тези пари. После научава, че от поне 20 години Кнесетът всяка година гласува милиарден бюджетен дефицит, който се изпълнява. Накрая на годината бюджетът е на нула. Как е възможно това? Много просто: парите от производство не достигат, но недостигът се плаща от външни източници. Така се изпълнява бюджетният дефицит. И той расте с всяка година. Кой плаща за всичко това? Вие сте интелигентни - сещайте се сами. ВСИЧКИ НИЕ, ГОСПОДА И ДАМИ! ВСИЧКИ НИЕ. Жителите на тази държава много добре разбират това. Знаят го, защото няма как да не го виждат. Не е възможно човек да си затваря очите за новите селища в Палестинска територия, например. Как се строят те? Ляга си бедуинът в 9.00 часа сутринта и прибира стадото (активният период в пустинята е от 19.00 до 9.00 часа). Събужда се към 18.20 и не вярва на очите си - на 100 м от кошарата израстнал град. Истински, с улици, фонтани, високи палми, паркинги, къщи, електричество, сателитни антени по покривите. И докато разтрива очите си още, в града се поселват хора - евреи, разбира се. И пред очите му градът започва живот сред пустинята. Непредубеденият наблюдател може да си направи скромна и груба сметка за това каква е цената за поддържането на едно поселение като това с 20,000 жители, с цялата тази вода, зеленина и климатични инсталации, които работят при темепратура (на сянка, каквато в пустинята няма) 45°С. Тези мили градчета израстват буквално за часове пред очите на смаяните бедуини, които се събуждат на залез слънце, за да видят невижданото. Колко струва всичко това, дами и господа? Кой го плаща? Отново се обръщам към вродената ви интелигентност. И тук няма място за лично отношение. Това са просто факти. Да видим с какво търгува Израел. Приказките, че търгува с плодове и зеленчуци, защото там те растели по цяла година, са просто басня. Това, което успява да израсте на воля сред тази пустинна и жестоко суха природа е само онова, което се полива, и то в земи, които по принцип са богати на вода. Това са предимно ако не и изключително Палестински територии. При това произвежданите там селскостопански продукти са толкова скъпи (поради вложенията във вода), че се продават само на местния пазар - всеки износ, както се сещате, ги оскъпява и ги прави непродаваеми на световния пазар. Истината е, че арабите си ги ядат сами. Опитват се, разбира се, да ги продават на евреите и в съседните страни, което е донякъде успешно, но само колкото да имат някакви мизерни доходи. Поради което те най-често се прехранват направо с това, което расте в дворовете и нивите. Какво ядат евреите? Това, което се произвежда в кибуците (виж по-горе) и което е продукт на чиста хидропоника. Ако сте опитвали холандските домати и белгийските краставици - не ви трябва да опитвате израелските. Те са напълно безвкусни. Същото важи за ягодите, сливите и каквото още се сетите. Единствено картофите имат картофоподобен вкус - явно това е едно много издържливо растение . Цената на всичко това на едро е много по-висока от това, което се продава на световните борси. Така че явно не с това се изхранва Израел. Съществува също митът, че Израел търгува с диаманти. Вярно е, че в Израел съществуват фабрики за обработка на диаманти и че последните се продават много добре. Обаче те не се получават в Израел, който не разполага с нито една диамантена мина. В тези фабрики суровината, получавана най-често от ЮАР се обработва, наистина, много качествено, но този бизнес не може да изхранва една държава. Съществува също мнението, че Израел се изхранва до голяма степен от туризъм. Вярно е, че милиони туристи посещават страната годишно. Искам да подчертая обаче - що се касае до еврейската част от печалбата, тя е изключително малка. Просто защото християнските светини на Израел, които са основният обект на туристически интерес, са предимно стопанисвани от араби и, като изключим стария Йерусалим (където, между впрочем, основната търговия е също в арабски ръце), почти всичко останало се намира на Палестинска територия. Което до голяма степен обяснява иначе трудно разбираемия феномен на Антифадата (борбата за извоюване на независими палестински територии в рамките на Израел). Така че ако евреите печелят нещо от туризъм, то, колкото и да изглежда чудно, е по-малко, занчително по-малко от това, което България печели от туризъм. Поне що се касае до евреите. Съществува още митът, че Израел произвежда мед, че има и големи залежи от нефт. Колкото до медната руда, нейните находища много слабо се експлоатират, да не кажем никак. По рпостата причина, че са били експлоатирани вече 2200 години и ако се прочете внимателни Библията, се вижда, че не е останало много за извличане. Нефтът - добре, че имат поне някакъв нефт. Защото инак цените на бензина в Израел (а там и децата имат коли) биха станали непостижими за повечето израилтяни, като се има предвид колко "приятелско" е отношението на околните нефтени държави към евреите. Да не говорим, че всички нефтени басейни в района са подземно свързани и че всеки гледа в канчето на останалите. Да, в Израел има и залежи от желязо. Не че рудата е чиста, не че се получава лесно, но интересно е за какво отива тя, когато се произведе (защото не отива на световния пазар). Това всеки го знае - за оръжие, приятели, за оръжие. С което наистина се търгува, и за това ще стане дума по-нататък, но тази търговия все още не е в състояние да покрие непредставимите разходи на Израелската държава. Е, добре де, с какво търгува Израел? Само с умове. Доколкото ги има. Доколкото са продаваеми. Да, Израел търгува с умове - това ще ви го каже всеки що-годе начетен евреин. Как става тая търговия, би попитал всеки нормален българин, който е свидетел на "изтичането на мозъци от България" през последните 9 години, около половин милион, които определено не са донесли никакви печалби на страната. Как става така, че Израел продава своите умове, а ние просто ги пускаме? Липса на дисциплина, братя и сестри, елементарна липса на дисциплина или липса на елементарна дисциплина, кажете го както искате. Минете по улиците на кой да е еврейски град, посетете университетите и парковете им. Навсякъде ще видите огромни паметни плочи, на които са изброени десетки, стотици, хиляди, десетки хиляди имена на хората, на евреите, които са дарили от своите средства за да построят този парк, тази стена, това крило на сградата, тази улица. Няма да обсъждаме въпроса за това откъде тези толкова много евреи са събрали своите пари, за да могат смело и безметежно да подарят на Израел една стена, един парк, едно крило от сграда, една болница или каквото се сетите там. Очевидно, очевадно е едно: тези хора са спечелили някак тези пари и са решили да ги вложат в строежа на това, което наричат "земята на нашите бащи". Дали това е станало под строй или поради чист идеализъм е нещо, което сами следва да прецените. Фактът е на лице. То става. Това е част от държавния дефицит, който Кнесетът смело гласува, приема и който се изпълнява безотказно. И както казва Кърт Вонегът - помислете върху това.
Психология
Това е най-интересната част от историята, но - длъжен съм да подчертая това - една 100% субективна част, защото няма как да е иначе. Това, което разбрах и което ще ви кажа, е нещо, което мина през моя ум, бе осмислено лично, съвсем лично и като учен предупреждавам честно - всеки от вас би могъл да го прецени по друг начин. Единственото, което ме кара да го пиша е че аз, разбира се, си вярвам .
Първото и най-съществено, което се чувства на Израелска земя е стресът. Повсеместен, проникващ навсякъде, и на пръв поглед - без никакъв определен източник. В първият момент това може да ви съспипе. Бавно, много постепено, разглеждайки хората, вниквайки в техния начин на мислене, в техните реакции, разбирате за какво става дума и защо е така. Това вникване на мен ми отне поне 4 месеца от общо 5, които прекарах там. Някой може да е по-схватлив. Но ако ще ходите там не е зле да знаете следното. Евреинът живее под непрестанен стрес. Това не важи за арабите, но това се чувства из цялата страна, където се срещат евреи. Човек в началото си мисли, че стресът е резултат от непрестанната военна обстановка, приемана едва ли не за нормално положение за страна като Израел (да, но от нас, които не живеем там). Минава време, човек понаучава езика и започва да разбира, че стресът не е продиктуван от военното положение (особено, когато е попаднал там в относително мирен период), а от нещо друго - като че ли неуловимо. Но нека се заслушаме в това, което казват по телевизията всяка вечер, нека подслушаме онова, което приказват журналистите по радиото, нека прочетем това, което пишат местните вестници и Интернет издания - ще усетим смразяващия дъх на заплахата. Заплаха неизвестно от кого, неизвестно защо, ясно е само, че се готви нещо лошо за всички евреи, всички са срещу тях, всички ги мразят, никой не им вниква в положението, има насилие в армията, има насилие по улиците, има безразличие към ближния, стигна се дори дотам през 1998 г. Кнесетът да гласува закон, според който всеки, който види изпаднал в беда на улицата и не му се притече на помощ, го грози тежка глоба!!!! (и това в "Jerusalem Post", който излиза на английски!). И навсякъде ти повтарят, че ти си сам, че никой не те обича, че си заплашен от всички и от всеки. И ти се превръщаш е вдна топка страх, която знае едно - че само евреите се подпомагат помежду си (при това не винаги), но на другите пък въобще не може да се разчита.
Признаците на стреса
1. Многословие. Прилича на епидемия. Всички, дори най-малките деца имат мобифони и ги използуват непрекъснато за да си приказват глупави милотии с близките си. Подобни разговори отнемат часове от работното време и от времето изобщо и идеята им е да създадат усещане за близост с тези, които са "твои".
2. Ядене. Яденето е превърнато в ритуал. Но това не значи, че не се яде по всяко време и на всяко място. Яденето успокоява. То създава състояние на уют. Не случайно индианците са си позволявали да канят на обяд само хора, с които са в мир. Споделянето на храната при всички народи се е считало за акт на взаимно разкриване, т.е. доверие. Е, в Израел много често се яде, и то в компания на близки познати. Направете си сами изводите.
3. Чувството, че във всеки разговор се прилага автоцензура, е много силно. Аз съм свидетел как през 1999 година изборите бяха спечелени от Партията на труда. Хората (дори тези, които не са гласували за нея) бяха във възторг. Всички споделяха как новото правителство ще докара "мир и просперитет". Две години по-късно, когато консерваторите спечелиха изборите с гласовете на същите тези хора, те пак бяха 100% лоялни към новото правителство. И пак - защото "те знаят какво правят за да има мир и просперитет". Не знам как биха реагирали на това едни англичани, но на мен много ми напомня за 99%-тата на бай Тошо в "онова" време. А на вас?. И още нещо - всички идеологически разговори се водят под открито небе (тогава, когато някой изобщо си позволи да ги води).
4. Ужасът да се посетят арабските квартали. Не че ходенето там ще има последствия. Лично бях свидетел на това как млади евреи ходят да пазаруват в арабските части на Йерусалим, защото там е по-евтино. След което собствените им майки им вдигат луди скандали, съпроводени с хистерични пристъпи - ама КАК СА МОГЛИ! Да се изложат на такъв риск?!? При това на арабите, които им продават стоките си, изобщо не им пука дали това са евреи или китайци. Но НЕ БИВА ТАКА, ако ме разбирате.Аз пък живеех в арабски квартал. Бяха много против това, и в началото ми обясняваха колко е опасно за мен докато не разбраха, че аз от дума не разбирам (македонска жилка, какво да се прави!). Но един ден си позволих да замина на екскурзия до ивицата Газа. Е, тогава ми разказаха играта. Аз честно си казах, че съм ходил там и просто се чудя как не ме изкараха шпионин. Е, първо разбрах, естествено, че съм си рискувал живота. После разбрах, че с това излагам тези, които са ме поканили. После ми светна, че може би тях дълго ще ги разкарват по министерски коридори за да дават обяснения. И тогава ми дожаля за тях. И разбрах що е то тоталитаризъм (макар че и в България си мислех, че съм го познавал, ама май не съм?). А, още една бележка под линия: всеки следващ път, когато отивах някъде сам, ми даваха мобифон, за да мога да им се обадя, ако нещо ми се случи. Интересно, нали?
5. Купуване. Човек купува (ако има пари), когато чувства, че иска да се самовъзнагради за нещо. Може и да не купува за себе си даже, но като харчи пари за някого, когото обича, той все едно сам си прави подарък. Това също е една от маниите на Израелските евреи. Те го правят всеки ден (при финансова възможност) и са съгласни дори да влизат в дългове за да могат да си го позволят. Психолозите са единодушни, че това е една от важните прояви на стреса и логиката на това е ясна. Ако ти се чувстваш непрестанно под натиск, ако се чувстваш преследван и онеправдан, значи заслужаваш награда затова, че си оцелял. Е, отиваш и си купуваш подарък.
6. Това, което психолозите наричат "restlessness" - невъзможността да си намериш място. Представете си, че сте програмист. Вашето място е пред компютъра и Вие пишете програма. Работите съвестно. Вярно, от време на време Ви е необходимо да се поразтъпчете, да помислите, но после пак сядате е пишете, нали? Това в Израел малцина го могат. Тях просто не ги свърта на едно място. Мислите им хвърчат. Наблюдавах много от тях как работят. Ако няма с кого да си говорят (по телефона или на живо), те просто изчезват на долния етаж, където има други хора (които те по-рядко срещат), или излизат на улицата (където могат да се заговорят с някого), или броузват някой сайт, където има какво да се прочете, така че да ти се отвее мисълта в ен-та посока. Ако няма какво - хайде при хладилника. Ако шефът е там - ще го хванем за ушите да си говорим глупости. И т.н. Но да се седи на стол повече от 30 мин без всичко това - на хората не им е по силите. И това, според психологията, е един от основните симптоми на хроничния стрес.
В резултат на този стрес, по всичко изглежда, и доколкото имам статистически наблюдения, мога да си позволя да го твърдя убедено, в тая държава к.п.д. -то на всяка дейност е под 10%. Моля да видите по-горе данните за икономиката и да съберете 2 и 2. И не ми казвайте колко се получава.
Въпрос: Кой работи в Израел истинска работа?
И това вече можете да се сетите. Това са наемните работници на гурбет. Това са българи, руснаци, украинци, румънци, словаци, сърби, китайци, и други като нас. Не вярвате? Проверете само колко фирми в България предлагат работа в Израел и се осведомете за естеството на тази работа. Строежи, мини, асенизаторство - никой няма да ни предложи нищо друго. Строителите ни, миньорите ни - живеят в бараки с по един клозет за 100 души, при температура 45 градуса. И работят по 12 часа на ден за жълти стотинки. В Йерусалим нашите гурбетчии се срещат всяка неделя в 14.00 на едно площадче близо до централната банка - там има фонтан с конче. Когато за пръв път попаднах там… Поне 50 души, които в живота си не съм виждал, ми се нахвърлиха да ме прегръщат и целуват, да плачат, все едно са видели майките си, и да ме обсипват с най-нежни имена, защото ИДВАМ ОТ БЪЛГАРИЯ И ЩЕ СЕ ВРЪЩАМ ТАМ. Те ми разказаха - всеки сам за себе си - какво преживяват в Израел, колко им плащат, как се държат с тях. Да сте чували някога и някъде българи да посрещат сънародниците си така в чужбина? Е, и това е въпрос, който оставям на вашата интелигентност, приятели.
Религията на евреите.
Всички ние от обща култура знаем, че евреите вярват във Стария Завет на Библията, но не признават Новия. И това е всичко, което знаем. Ако сме учили богословие, ние знаем доста повече от това, например, че в Талмуда (който в момента е основната религиозна Книга за еврейството), има доста странни неща, като например, че Бог е сътворил света, като е подредил нещата на 7 нива: най-ниското заемат неживите неща, после идват растенията, после животните, после хората (ние, неевреите, наричани от Талмуда "Гои", което значи добитък), после са Евреите - които наистина са хора, после са ангелите и най-отгоре е Бог. Може да сме чували, че в Талмуда има и много указания как истинските хора (евреите) да се държат с говедата (гоите, т.е. всички нас), но това ни е минало периферно през съзнанието, и дори да не е - то остава привкуса на някакъв фантастичен фанатизъм, който нормален мозък едва ли би подкрепил. Но във всички случаи ние си оставаме с убеждението, че нашата Вяра е произлязла от еврейската и че оттогава насетне еврейската вяра не се е променила. А истината е, че за 2000 години, далеч от първоизточника на Божественото Откровение, от Църквата, юдейската религия се е изродила в аналог на съвременното протестантство, но много по-многообразна от него (все пак протестантството датира от 16 век, а юдейството - от 2000 години!). През вековете и в различните държави, където евреите са оцелявали, е имало винаги религиозни водачи и всеки по своему е тълкувал уж "общата" вяра, в резултат на което за 2000 години са възникнали неизброимо количество школи, всяка от тях последовател на някой си велик Равин от незнам си кога си, която изповядва различни ценности, правила, обреди, носии и вярвания. И след като евреите се събират най-сетне в Израел, там всяка от тези школи има свои представители и поддръжници. Така например, някои вярват в прераждането на душата, други - че само евреите отиват в рая, и то само тези, които са запазили чистотата на генетичната линия, трети - че всички нечисти (генетично) евреи ще бъдат унищожени преди пришествието на "Месията", и т.н. Това е съвременният еврейски "протестантизъм" в действие. Така че ако някой още си мисли, че евреите се крепят в едно поради общата вяра, моля го, нека забрави тази илюзия.
В момент на откровеност един студент, изкарал казармата (която малцина успяват да не изкарат, ако не са крайно "ортодоксални" евреи), ми разказа как се е чувствал там. "През цялото време се чувствах като Йосарян" - ми каза той. Помолих го да се изясни. "Ами всеки искаше да ме убие" - простичко ми отвърна той. И добави: "И имай предвид, че нито веднъж не съм се сблъсквал с враговете във военни действия". Страхотно, нали?
При първото си посещение в Израел живеех в хотел "3 звезди". Оказа се, че хотелът няма стълбище изобщо. Бях озадачен как хората биха се изтеглили в случай на пожар от 16 етажната сграда. Няма как да се изтеглят. Попитах защо няма аварийна стълба. Казаха ми следното: "Ами ако пожарът стане в събота? И всички тези хора се юрнат да слизат по стълбата? УЖАС! Мойсеевият закон го забранява!" При това в съботите асансьорите работят на специален режим - спират на всеки етаж автоматично, за да не се налага на хората да натискат копчета, защото това било работа, а на религиозния евреин му е забранено да работи в събота. При първата събота, в която слизах с асансьора 5 мин от шестия етаж, бях готов да се сбия с някого. Разясних на рецепцията, че това все пак е ХОТЕЛ, че в него живеят достатъчно чужденци, за да може да им бъде спестено неудоволствието да видят часове в (или пред) асансьорите поради суеверията на местната шизофренична религиозност. Обясниха ми, че това не може да се промени без да накърни светите религиозни чувства на единия процент "ортодоксални" евреи, които посещават така престижното място. В един НЕДЕЛЕН ден, без да подозирам нищо, се качих в асансьора и се опитах да натисна копчето за изходния етаж. Когато асансьорът спря на моя етаж, в него имаше една дама. Посегнах към копчето и дамата съвсем неочаквано за мен и много агресивно, ме удари през ръката. Не й отвърнах със шамар, но й потърсих обяснение. Оказа се, този ден се пада религиозен празник, в който също е ЗАБРАНЕНО да се работи (да се натискат копчета, разбираш ли), поради което асансьорът работи в Шабат-режим и аз трябва да си кротувам. Ако такова нещо се беше случило в България, не знам какво щеше да стане, ама ми се чини, че някой щеше да отнесе пердаха. Какво направих там ли? Нищо, приятели. Затраях си и се сетете защо.
Трети личен щрих под линия
В Израел неработните дни са петък и събота (петък е почивен ден за мюсюлманите, съботата е Шабат, а за християните никой не го е еня). Та в първия свободен петък там решавам да посетя най-великата светиня на Св. Земя - Църквата на Гроба Господен. Йерусалим е голям град, разстлан между хълмове, а хотелът, в който живея, както и болницата, в която работя са така разположени, че изобщо не се вижда Стария град. Така че аз не знам къде съм, но се сещам да отида до болницата, защото там има много хора, които да питам как да стигна до Стария град. Нямам си идея колко е голям този Стар град и като така заставам на спирката на автобусите пред болницата и питам всеки срещнат как да стигна до църквата на Гроба Господен. Питам си така 3 часа. Отговарят ми най-различно: един казва, че не е местен и не знае нищо; друг казва, че обикновено пътува с кола и не знае маршрутите на автобусите; шофьор на такси ми казва, че чака клиенти и т.н. Три часа. По едно време виждам колата на шефа и се запътвам към лабораторията. Шефът е там и ме пита що чиня в лаб-а в неработен ден. Казвам му. При това той отваря една карта на Йерусалим (надписана на еврейски, разбира се) и почва да ми обяснява в тоя стил: "Значи автобус 24 тръгва оттука, минава насам, пък после натам, а… тука излиза извън картата… и после спира еййй тука. Оттука минаваш пеша през тая улица, завиваш наляво при втория светофар, и през градинката - си направо на спирката на автобус 15. Той върви оттука, пък така, и тука излиза от картата…." - и в тоя дух все. Естествено нищо не разбрах. Благодарих на шефа и излязох от болницата и те ти 2 монахини, явно рускини. Спирам ги и ги питам. "А, нямаш проблеми, казват те. Ето тука е спирката на автобус 19 и последната е точно пред Явската порта, а оттам до църквата са 2 минути пеша". И наистина, стигнах дотам (след 4 часа напразно разпитване) и влязох в църквата, но май ми беше дошло много да ме лъжат, защото като излязох, ме бе налегнало дълбоко и трайно отвращение към всичко юдейско. Влязох в първото изпречило ми се магазинче за сувенири (а всички те са арабски) и споделих със собственика своите мисли и емоции. Човекът затвори магазина, донесе от някъде студен портокалов сок, направи ароматно арабско кафе и ми рече: "Братко, кажи си мъката да ти олекне - аз ще те изслушам". Казах си я. А той ми каза само това: "А ти питаш ли ни как живеем с тези евреи толкова години?". После ми даде да разгледам сувенирите, дето ги продава и каквото си харесах, ми го подари.
Въпрос: "Какво мислите за вредата от ционизма?".
Без коментар от мен - но пак апелирам към вродената ви интелигентност.
До тук беше писанието на Пиппи. Само му се чудя за апела. Каква интелигентност търси у полиЦАЙските кученца не само по времето на костофф, а въобще? Защото те са не констатация, а диагноза...
"Спящата красавица" на цигански
Не е мое нещо. Прочетох го из нета. Изкефи ме. Няма © така, че мога да го постна тук. Густирайте се...:-)
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
23 септември 2007
България и връх Тангра.
Има ли още БългАри? Дали я има все-още БългАрия? Защото връх Тангра го няма. Има само една постелчица за молитва – мус аллах. Да, колкото и кощунствено да ви изглежда, но това е факт. Мусала означава постелчица за молитва на мюсюлманите – Musallah. Проверете и в уикпедия за да се уверите сами. Е, Мус Аллах означава още и Планината на Аллах - Mus Allah, "the mountain of Allah". По тяхната изкривена и „рязана” логика Тангра е просто една постелчица за молитва към Аллах.
Май в БългАрия БългАри няма. Просто е невъзможно да има. Не е възможно всички върхове (пък и не само те) да си върнат старите български имена след Освобождението (Юмрукчал става връх Ботев през 1950), турчилята не са посмели да „прекръстят” Шипка. И никой, ама абсолютно никой да не надигне глас за връщането на изконните български имена – не само на географски местности, но и населени места. По всяка вероятност БълГария продължава да си е турска провинция. Съдейки по рязаните чорчета, които са на власт.
©2007 Цар Кару I
22 септември 2007
Нещо, което прочетох днес в нета. Писал съм го през 98-99 г., но си е актуално и днес
Та като стана въпрос за евреи и книги попрочетете "В първия кръг" (от "12те кръга на ада") от Солженицин - има я издадена на български. Само да не ви хване някоя депресия докато я четете. Солженицин достатъчно ясно е казал кои са "извършили" революцията. Даже и първосигналносистемниците© би трябвало да го разберат. Щото докато я четях (книгата) преразказах прочетеното на моя котарак и той РАЗБРА. И сега само да не се споменат в къщи думите евреи, холокост, свидетели (на йехова), банка, заем, лихвен процент, и прочие "атрибути" на yhvh - настръхва целия. Ако пък някой достатъчно любознателен и желае да узнае повече за еврейския и т.н. холокост да прочете книги на ревизионистите. Те повечето са по затворите (за тяхно добро, нали?), но мнозина от тях (повечето имат титла от професор нагоре и желаят да мислят със собствените си глави, а не да консумират полуфабрикати-фалшификати) се скоропостижно отнасят по вечния път чрез заливане на лицето със сярна киселина (от ционисти-студенти), от мънички бомбички поставени под колата, отнасящи половината квартал, от изстрел с детски пушкала заредени с дум-дум патрони, и какви ли не разнообразни начини. Та тези "ненормалници" - ревизионистите - си позволяват да се усъмнят в съществуването на холокоста (думата е създадена след 1967г.) и го наричат индустрия. Какво "безочие" представете си! Та за книгите и евреите ми беше думата. Тези книги на "невярващите ненормалници" не е трудно да се намерят из интернета. Има и преводи в български сайтове.
Но недейте да ги четете, моля ви! Бъдете си истински първосигналносистемници©!
И тъпандури©2007 бих добавил към горното днес
©1998 Цар Кару I
http://www.stefan-tcholakov.comКопилетата, дето се наричат "националисти", "тангристи и други мекерета, са същите както другите предни бивши комунистически демократи, те ми показаха пръста среден, както и вестника на другарят волен сидеров "атака" с неговата дискусия, където се правят на демократи "за наши, но не за ваши и чужди", ...... Там, както и на други места не можело да се пише срещу юдейте, защото те са дошли от извънземните да ни управляват като най-умни, ..... те са можели да пият кръв по тяхната религия!
17 септември 2007
Защо ли Инди има тези предчувствия? И откъде идват сънищата и?
Как тя знае, че New Orleans ще бъде разрушен? И то от бомба. И как го е знаела години преди урагана Катрина да нанесе пораженията си? И как е имала предчувствията за 911? ОК, за 911 аз също имах предчувствия. Е, не знаех, че е е в Джу Йорк, но в момента когато самолетите са ударили барачките (Кулите) почувствах облекчение. И невероятно спокойствие. По-късно, когато пуснах CNN разбрах причината. Но как може Инди (Indy) да знае даже и датата 15.10.2007? И абсолютно уверено да говори за пристанищата на San Francisco, Seattle, Corpus Christi, Boston и New York Harb. И говори за 100 000 жертви.Говори също и за атака в Израел, по същото време. Но изглежда ционисткото правителство не желае много собствени жертви. Естествено Израел ще обвини Иран и Сирия, заедно с Ливан. И ще бъде обявено военно положение. И в Сащ, и в Израел, Иран, Сирия. С други думи - Започва се. 911 беше началото на края. Сега сме по средата на това начало. Не остана - още 4 години и малко от горе. Но ще бъде трудно. Много трудно. Но да продължим с предчувствията на Инди. Тя говори за Страх и Пропаганда.За бомбардирането на Иран и Сирия на 17-10-2007. И за повече от 1 млн. жертви.За разрушаването на Golden Gate Bridge и The Statue of Liberty. И за падането на Сирия. Да, това вече го знаем. Самия края ни е известен в детайли. Ще бъде голямо шоу. Толкова го чакахме. И приятели, не забравяйте - Никакъв Страх
15 септември 2007
За очите
Очите са прозорец на душата. Прозорец към нея от трето измерение. Един поглед към очиче означава много повече от множество думи, които или малко означават, или са лъжливи. Лъжливите люде избягват прекия поглед. Мнозина са такива. Но това избягване не е абсолютен показател за лъжливост. Не. Срамежливите люде също избягват да гледат пряко. Забележете снимките, които сте направили със приятелите си, когато гледат пряко в обектива. Даже и по снимките можете да разберете какво представляват. Има "стъклени погледи". Те даже те гледат пряко, но са стъклени. Това са ОПовете. Зомбита. Никога не давам доверието си на човек, който или избягва прекия поглед, или погледа му е "стъклен".
Погледнал съм в дъното на очите на Стефан Чолаков - Чоли. Преди години. Този човек принадлежи към ХОРската раса. За него съм готов да направя всичко. Абсолютно съм уверен, че и той е готов на същото за мен. Виждал съм много "чифтове" очи. Много. Малцина са си задавали въпроса (май не са малцина, но...) защо човек има чифт очи, уши, ръце крака. И защо носа (ама не чифутския - арменците също са с големи носове - нали Агоп?), устата, и пениса/вагината са единични? Ще ви подскажа - давам ви джокер. Дуализъм! Изводите? Ами за мислещите със собствения си мозък (ама ченгенца-кученца, недейте се напряга, защото да не се повредите нещо от напрягане, и не ставайте без да сте повикани поименно) не е труден извода. Труден би бил за тъпандурите©, защото не са слезли от капандурите. И за мутрите. Но вече те не се наричат мутри, а физиономии. Колко са красиви вие сами си знаете. И като стана въпрос за мутри се сетих за дуализма ми при тяхното определение като животински вид.
Ами чудя се те дали са врат на ланец или ланец на врат...
©2007 Цар Кару І
НЯКОИ ЦИТАТИ ОТ КНИГИТЕ НА ТАЛМУДА
Талмуда е сборник от религиозни книги, в които са записани обществените традиции, правила и закони на евреите. Талмуда е крайния резултат от многогодишните духовни усилия и от практическата дейност на множество поколения еврейски мислители и равини.
В книгите на Талмуда са съхранени запазените през вековете древни еврейски текстове от предшествуващите я юдейски религиозни книги-сборници Мишна, Гемара и Тора.
Книгите на Талмуда се съхраняват от еврейските равини и до тях рядко може да има пряк достъп обикновеният евреин. На него само му се четат подходящи откъси от тях в подходящо време и при подходящ случай.
Изучаването на книгите на Талмуда започва от десет годишна възраст с ежедневно четене на текстове от тях и продължава до края на живота на всеки, който се чувствува евреин.
За всеки евреин е голяма чест да бъде наречен ТАЛМУДИСТ, т.е. да бъде признат за човек от "избрания народ", който има солидни познания по книгите на талмуда и житейски стриктно спазва написаното в тях. Съвременните еврейски общества, където и да се намират по света се консолидират на основата на Талмуда.
- Abhodah Zarah (22 a) Не общувайте с неевреи, те проливат кръв.
- Kerithuth (6 b, p.48) Евреите се наричат хора, християните не са хора.
- Nilkhoth Maakhaloth Християните са идолопоклонници, не общувайте с тях.
- Abhodah Zarah Християните са мръсни, защото те не са от Синайската планина.
- Makkoth (7 b) Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин.
- Zohar (II, 64 b) Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.
- Iore Dea (142, 10) Стойте физически далече от църкви.
- Iore Dea (335, 43) Изгнание за този евреин, който продаде земя на християнин.
- Iore Dea (154, 2) Забранено е да учите християнин на търговия.
- Babha Bathra (54, b) Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции.
- Babha Kama (113 b) Позволено е да измамиш християнин.
- Zohar (I, 160 a) Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християнина.
- Hilkhoth Akum (X, 1) Не спасявайте християни, когато са в смъртна опасност.
- Hilkhoth Akum (X, 2) Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание.
- Choschen Ham 9425, 5) Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити.
- Pesachim (49, b) Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.
- Hilkhoth Akum (338, 16) Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте.
- Zohar ( II, 43 a) Изтреблението на християните е необходима жертва.
- Ialkut Simoni ( 245 c) Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога.
- Zohar ( L, 38 b,39a) Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници.
- Abhodah Zarah (26 b) Дори и най-добрият от гоите трябва да бъде убит.
- Sanhedrin (59 a) Тези, които любопитстват да разберат еврейските закони, да получат смъртно наказание.
- Sepher Or Israel (177 b) Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях.
- Sanhedrin (58 b) Да удариш евреин е все едно да удариш шамар на Бога.
- Obadiam Когато Рим бъде разрушен, Израел ще бъде спасен.
Писаници. Ще бъдат писани и обновявани в движение
Мечтите на Сере-Гей Стани-Шеф се сбъднаха. Стана Шеф. Сега се очаква да се насере...
От съображения за сигурност вътрешният министър Румен Петков си смени името и личните документи. Името е секретно, но Агенция "Напояване и Озеленяване" се добра до него. Новото име на министър Петков е Пикльо Шадраванов. В знак на уважение Агенцията му подари памперси, които са приети от Министър Шадраванов с благодарности.
Следвайки примера на бившия Румен Петков - вече настоящ Пикльо Шадраванов - СереГей СтаниШеф също реши да си промени името заради проблема със сигурността и тероризма. Вече ще се нарича СтаниГей СереШеф. Щото си е чист федераст - насран...
Единица мярка за умствена ограниченост: "цай".
Равнява се на „интелигентността” на букова талпа с дебелина 3 сантиметра, небоядисана.
Съответно множествеността (поли – от англ. POLY) на единицата "цай" се равнява на един полицай.
Това е възможно най-малката мярка за умствена ограниченост.
Въпроса е:
- На колко мерки "цай" се равнява полицейската държава България?
Полицай ли е Пикльо Шадраванофф? Многоцай? (от англ. poly -много) Ужас! По колко тъпандури© се падат на глава от българското население? И какво ли ще стане ако си махнат шапките? Ааа, не - сакън - ще им излетят балончетата със знанията. Демек въздуха под налягане... Чисто и просто - еди кой си след баня. Кой е този еди кой си е въпрос от теста за тъпандури©
Мисля този топикс да бъде нещо като информационен блок по тъпандурщина. Тук ще се публикуват и чужди писания на тема тъпандурщина©, капандурщина©, за сладките джафкащи многоцейски кученца ( щото poly означава много), и още каквото ни хрумне. Предлагам и в този топикс да има запазено място за главен тъпандур© Пикльо Шадраванофф, но да не му се дава възможност да пише когато е поркан (демек - никога)©2007 Цар Кару І
Като го прочетете, ще разберете защо...
Клеър Стърлинг почина през 1995 г. - уважавана и известна
Уважавана заради мръсотиите по български адрес. И известна като агент не само на ЦРУ, но и на Моссад.
Ми прочетохме го и не разбрахме. Ама не сме тъпи. Не принадлежим към кастата на тъпандурите©2007 И рязани чорчета си нямаме като вас - ко да праим? Щото сме ХОРа и нямаме нищо общо с мадам йЕхова (мастика ли беше, мастия ли Пещерска - не помня ) - вашата алчна и кръвожадна светиня.
И не ни занимавайте с вашите глупости - щото сте "Родени убийци" - по наследство...
Времето се "случва" едновременно - всички събития в миналото сегашното и бъдещето се случват едновременно - сериозно говоря.
Проблема при рептилиите/влечуги е че използват линейно време. На тях даже триизмерното им идва в повече. Но те така са си избрали инволюцията. Никой на никого не може да навреди във вселената. И не само в тази. Проблема с агресор-жертва е илюзорен. Никой и нищо не може да застраши нашето съществуване. При нас ХОРата инкарнациите стават едновременно - многопластово. При рептилиите - последователно - линейно. А иначе си прав - времето съществува само в низшата част на астрала и в трето (и надолу) измерения. При споменаване на думата Вечност триизмерния мозък се бунтува - просто не може да я осъзнае.
Ще се опитам да обясня защо е така. В началото РСтата били 4 битови. Четели и обработвали не повече от 4 бита информация като връзки. После станали 8 битови. Те можели да четат 4 битовите файлове, както и своите - 8 битови. (Правец - венеца на тъпандурския©2007 прогрес ) По-нататък РСтата станаха 16 битови и мангала живков падна от власт. Щото Правец 8 не можеше да оперира с 16 бита информация. Щото му идваше множко на тъпандурския©2007 хардуер. :) Сега са 32 и 64 битови, а Правец 8 е само носталгичен спомен в кратуните тъпандурски©2007 - ма те и там живеят - в линейното си минало. Проблема при тъпандурите©2007 е, че знаят (поне са им казали), че като умрат ще умрат завинаги (ама че смърт няма - те това като 8 битов хардуер не могат да преработят ) и гледат да живеят (то пък един живот) сега. Не осъзнават, че са органични портали - накрайници/слуги на рептилските ми господари.
Като написах последното се сетих за кучетата (не на Павлов). Куче никога не се бие с ръка - с вестник, тояга, пръчка. И кучето намразва тоягата, но не и човека, който го бие. Не знам колко битови са...
И в обществото е така - тоягите са агент гоце, СереГей СтаниШеф, пикльо шадраванов и другите тъпандури©2007 - те и поемат акумулираната ненавист на тълпата-паплач. А истинските "побойници" са скрити зад тези тояги. Не че не им знаем влечуговските именца... тц! Но ги знаем ние - ХОРата. А паплачта и понятие си няма за какво става дума. Щото им са слаби процесорчетата на програмираните им "прозорци"
©2007 Цар Кару І
Знаете ли, че Българската конституция противоречи на член 19 от Правата на Човека?
Член 19 гласи:
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава ида разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
В Българския закон този член се повтаря папагалски, но с една добавка - ако това не противоречи на българските закони, не има за цел свалянето на установената власт, не е с цел конспирация - и прочие ограничения, които обезсмислят Свободата на Изказване на Мнение и Убеждение. Това автоматично поставя държавата над човека - прави го неин роб, което от своя страна противоречи на член 4 от Правата на Човека.
ОТ УНИВЕРСАЛНИТЕ ПРАВА НА ЧОВЕКА!
Остава да се замислим за формулировката на термина "Човек". Излиза, че според управляващите животински инкарнации - т.нар. тъпандури© ние не сме Човеци. Според мен (от позицията ми на Човек) те са опове и не се явяват човешки същества. И като към такива (животни) трябва да се отнасяме и към тях. Това не е моя избор - това си е техен избор. Ваш си е избора тъпандури©.
Извадки от Българската Конституция:
- Чл. 6.(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
- Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
- Чл. 39.(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Галопът на червените тъпандури
Галопът на червените тъпандури - хубаво заглавие. (думата тъпандури я измислих току-що и вече е мой © - остава да я направя и ® )
И естествено съм длъжен да дам описание на от мен изкомпозираната дума. Тя е много близка по съдържание с първосигналностистемник © (отново моя изкомпозирана дума със запазена марка), но по принцип произлиза от селяндур (да не се бърка със селянин - селяните не са първосигналносистемници, и са работливи хора - селяндури има повече из градовете) - тези селяндури, които на 09.09.1944г. прескачаха релсите на трамвая в София - да не ги удари тока. Селяндура е първосигналносистемник, но тъпандура е по-висшата му степен - издигнал се в тъпандурското© общество първосигналносистемник. Закваската му е кармъзъ боя, 3 лозунга на ленин, 27.5 думи в обръщение (половината дума е "ахъ", която само по себе си не се явява пълна дума), личностна нечистоплътност ( поздравяват се след седмичната баня с "честито баня") и вътрешнокухинна "пълнота", която по показатели надминава вакума при лазерите. (Известни тъпандури©: ами - последния - този, който е създал spell checkера на български, където се пише вакум, наместо вакуум - както е по половината свят - щото другата половина са си измислили собствени думички.)
Тъпандур© идва и от тъпан - български фолклорен инструмент. С други думи - бой по каската...
СереГей СтаниШеф е доста известен тъпандур© - е, не е български - внос е от чифутска (жидска) Украина - - сега го чакаме да "излюпи" (насере) - вече си е Шеф, а Гей си е по рождение и гени.
©2007 Цар Кару І
14 септември 2007
СТРАХ
СТРАХ!
СС ТТ РР АА ХХ !!
Страх!
Можеш ли да го произнесеш? Как звучи? Какви асоциации имаш, когато произнасяш тази дума? Сигурност? Къде? Покажи ми сигурно място. В къщи? Да, но е затвор. По твоя собствена воля. Свобода? Няма начин. Навън има неизвестна опасност. Тук в къщи си на сигурно място. Не е ли така? Но не си свободен. Няма начин.
Ние асоциираме нашите страхове с неизвестното и никога не сме опитали да видим тази неизвестна опасност. Чужденците са опасни защото ние никога сме имали чужденци и не ги знаем. Ето виж – вече изградихме расизъм. Толкова е лесно. Липса на знания? Как да ги намерим? Някой ще ни ги каже ли? Честно казано ние не вярваме на никого. Какво тогава? Нека да се върнем към страха. Какво е страха? Можем ли да го докоснем? Или помиришем? Страха не принадлежи към нашето измерение. Не е материален. Както и нашите чувства не са материални също. Или желания. Сънищата също. Как става така, че нашите физически тела имат съзнание, Дух, Душа, и т.н.?
Всичко гореспоменато не принадлежи на третото измерение. Не е ли така? Страха не принадлежи на това измерение също. Тогава? Защо страха ни донася болка? Трябва да се има на предвид, че това „невидимо” въздейства на нашето поведение. „Невидими” са и Душата, Аза, Духа, и т.н. и всички невидими неща, които не можем да видим или докоснем.
Ние сме малко по-различни от това как изглеждаме от страни.
Възможно ли е да си се представим лицето ни със затворени очи? Опитайте! Ще видите доста по-различна картина от тази, когато се виждате в огледалото. Картината, която виждате със затворени очи е истинското ви лице. Картината, която виждате в съзнанието си няма лице изобщо. Тя е само качествата, които имате. Това е истинския ТИ. Твоето съзнание. Вътрешната картина влияе на външната. Физическото тяло е просто обвивка на нашата Душа и съзнание (Духа е потопен и слят в Душата като Дар от Бог, и управлява нашето поведение).
Каруцар Пайтонджия ©1992
Училище на Времето
Или за Шахмата
1999 година форум в.Монитор
1999 година форум в.Монитор
Какво ви пречи Чоли? Не е луд, и всички знаят това. А нямат милост към този толкова изстрадал от комунистите човек. За уважение да не говорим. Плюе се върху него заради това, че казва истини? Той най-добре си знае какво му е на душата. И колко е изстрадал. Защо няма търпимост спрямо всеки един във Форума? Даже и да не сме съгласни с мнението на останалите, това не ни дава правото да го отхвърляме като еретично. Е, понякога Стефан пуска стерео постинги, но то е защото понякога му ги трият, както са трили и мои. А за себе си ли пише Чолаков, или за всички нас, това всеки може да си отговори сам. Също така, той е един много честен и доблестен човек, и патриот. Също така той се бори за “Свята и чиста България” по примера на В.Левски. И Левски ли ще наречете психично болен? Какво лошо ви е направил? Ако не ви харесва – не го четете. Оставете го на мира...
Кой да дойде след Костов? Въпроса на деня.
Труден въпрос. Хората съвсем се отучиха да мислят през последните 10 години. И да се смеят от сърце. А духовността е изчезнала съвсем, изместена от тотален материализъм. Не, че разглеждам материализма в отрицателен аспект, но трябва да има баланс между тях. Борба за оцеляване на вида “Българин” в джунглата с име “България”. И борбата се води не между разнородни видове, а вътре в същия вид. И никому не идва на ум факта, че независимо от това кой ще победи, деленето на 2 ще продължава. Самоунищожението. Звучи самоубийствено, нали? Така ще продължава, докато не дойдат някои други видове, и се кютнат на готово.
Били сме били българите, много работливи. Дрън-дрън. По-мързеливи сме и от арабите. И със сигурност по-нечистоплътни и мръсни от албанците. Така си обичаме ние - на мръсно. На някои може и да не им хареса горната фраза, но в повечето случаи е по-добре да се види истината направо, колкото и да е болезнено, отколкото да се самовъзхваляваме колко сме умни и образовани, начетени, красиви, еротично желани, и т.н. фантазии от рода на “The Bold and the beautiful”. Или да се убеди в правотата на гореказаното като хвърли един бегъл поглед на боклуджийските кофи (как хубаво звучи само) пред жилищните блокове. Защото изпадането в илюзии би могло да се оприличи с щраус, забил глава в пясъка, и оставил дупето си широко отворено, в очакване на някой да го боцне с нещо. Точно с какво може да се боцне дупето оставям на вашата развинтена фантазия. Срещане на реалностите лице в лице е необходимо условие за да се намери разрешение на теоремата “Кой да дойде след Костов?”. Едно от “най-ценните” качества, получени в наследство от комунизма е да чакаме решенията на проблемите на готово и от горе. Е, и до сега си чакаме. Като качество, умението да се изчаква точният момент за действие, е прекрасно. Но да се чака влак на гара, където влак въобще не минава, при това без никаква сигурност дали е гара изобщо, граничи с тази особеност, в която обкичвате Стефан Чолаков.(Сравнението не е мое.) По този начин чакаме “нищо”, “никъде”, и с “никаква” перспектива. Не би ме учудило, ако апокалипсиса от библията започне в най-скоро време именно на тази “гара”. И извода е, че Неволята няма да дойде, а ние трябва да си запретнем ръкавите, и сами да си поправим “каруцата” на държавното управление. Ако искаме да вървим напред, разбира се. Движението назад е неприемливо за всички участници в държавната трапеза. Или може би се лъжа?
Така. За поправката на “каруцата” на държавното управление се нуждаем от “каруцаромонтьори”. И тука изниква проблем. Нямаме квалифицирани “каруцаромонтьори”. Имаме опит с неквалифицирани “каруцаромонтьори” от миналото. Фернандел например. (Винаги го бъркам това име.) Фердинанд исках да кажа. Та той (Фернандел) си падал малко нещо астролог и между другите си забавни занимания, като “трепене” на Българския народ с немска армия например, объркал хороскопите, при което сме загубили части на “каруцата” – така и до днес я караме без калници. Та значи имаме опит с пишман “каруцаромонтьори”. Или май нямаме. Та какво толкова е направил Фернандел? Изгубил една шахматна партия. Голяма работа?!? Пешките да му берат гайлето. Така и до днес. Да, ама не. Победителите от този ми ти Астрологически Шахматен Турнир му посочили вратата. А той магарето му с магаре се заинатил по магарешки, и не искал да си ходи. Още пешки за жертване имал. За реванш настоявал. Както и да е. Стигнало се до компромис и той, по подобие на римските цезари, си оставил наместник за реванш. Било е време на почивка между две шахматни партии и при продължението на турнира наместника му такива комбинации ги развъртял, че шашнал и самия себе си. Комбинирал наместникът и от ляво, и от дясно, и от горе, и от долу, докато не го изловили в “Нечестна игра” и го боцнали, та се гътнал. Обаче не мога да ви кажа по дупето ли са го боцнали, или не. Почивка в Турнира не последвала, само няколко слаби шахматисти се опитали да докарат играта до реми, но последвал пат. С други думи – Колкото повече мърдаш, толкова повече ти влиза. И дълбоко при това.
Продължение за Шахматния Турнир
Да се върнем към Шахмата. Какво става с изгубилия партията в шахматния турнир, в който българските граждани играят ролята на пешки, а циганче от циганската махала се самопровъзгласява за цар, с всичките му принадлежащи атрибути на царска власт при това? Имаме си тактика – ще да ревне някой от дясно. Или от ляво. То ще излезе на края, че “ревящите” имат проблеми с вестибуларния апарат. Ляво – дясно, ляво – дясно. Хватки от армейско обучение. То май и армия комай няма. Е, има де, но не наша. НАТО е насреща – ще се справим по принципа на щрауса – дупето нагоре, в очакване на “чичо Доктор” със спринцовката.
- А пешките? ще попита някой, без проблеми с вестибуларния апарат, откачалник.
- Пешките – по предназначение – жертваме ги всички в името на Шахмата.
И на никой не му идва на ум, че от пешките могат да станат и други фигури, в зависимост от шахматната образованост на поредния в Турнира Цар.
Сегашния (нямам цар Киро на предвид) Цар, в желанието да направи “мили очи” на организаторите на Шахматния турнир, жертва фигури наляво и надясно, в зависимост от състоянието на вестибуларния си апарат. Туровете (четете танковете) заминаха за Скопие, офицерите бяха жертвани от стратегическа за партията (шахматна или друга) гледна точка, конете (авиацията) ги чака екарисаж в най-близко бъдеще – подковите били кът. Комай само Царицата (Хубавото Наде) остана да се жертва последна, но май и на нея и се клатят копитата. Как вече ще жертва Царицата “Царят” не знаем още. В харем ли ще я хариже ( ех, густо – щастливка), в стъкларски завод ли ще я (и го) лашне да духа бутилки (има опит и образование момичето), или нещо друго, можем само да гадаем за сега.
Важното е, че се поизчисти шахматната дъска от фигури – нашите естествено. Останаха само пешките, но той (“Царя”) ще им разкаже играта набързо по сигански маниер (с песни и танци на народите), с вчерашна тактика (прочетете А.Константинов), астрологически нюансирана в “звездно” (за флаг става дума). Голям шахматист – няма гели. (Извинявам се за турцизмите, но нали трябва да се упражняваме в говора на тези, които чакаме да дойдат от толкова дълго време.) Тато, Сталин, Хитлер, Мао, и другите шахматици от неговия ранг могат само да му завиждат на шахматния талант на нашия, избран от глупавите жертвени пешки, “Цар”. Би трябвало да пледираме пред съдиите на Шахматния турнир да повишат в ранг нашия “дълбокоуважаван” “Цар-бащица” и да го преместят на по-достойно за неговия ранг място. А дали ще бъде на четвъртия, или някой друг километър, е въпрос на подробности. То май такива “царски шахматисти” станаха на всеки километър, а в Народното събрание (Народно – какъв фалш) на всеки квадратен метър. Нищо чудно ако и в книгата на Гинес ни запишат като нация с най-голям брой на “шахматисти” от глава на населението. На това място би трябвало да се надуем като пуяци от гордост. Типично по български – не мисли те ли?
Хасане, не мога 24 часа да бъда в Монитор.
9.35 бълг. време
Трябва и да се работи. Хубавото на моята работа е, че сам си определям работното време, и сам съм си началник. Но работата трябва да се свърши, естествено, при това добре. Иначе няма папо, мангизи, и други аксесоари на делничното ни съществуване. С теб май сме “излезнали” по едно и също време. Не би ме учудило, ако сме и колеги по професия. Имам чувството, че си в Европа. Аз също. “Първите” избори ги пропуснах – бях си в България през май, а те ги отложиха за юни. Така, че и аз не съм гласувал. От тогава съм си бил в България три пъти. Стигат ми и за 30. Кога ще бъда отново един Бог знае – май не е много “здравословно” да се ходи сега.
Хасане, едно нещо искам да ти кажа, братко. Насила хубост не става. Не можеш да промениш обществото в БГ към по-добро, колкото и да искаш. Последния път, когато бях в Филибето, ми направи впечатление един факт, който искам да споделя с теб.
Че човек се изменя след като напусне Родината е ясно – и телесна миризма, и ментално. При цялото си желание да се облека скромно, да не правя големи сметки в кръчмите, и т.н., хората те “разпознават” за чужденец, и съответно те взимат за баровец-будала. Това както и да е. Но разговорите вървят трудно, даже и с приятели. Мисленето е на различно равнище.
Знаеш ли защо ме провокира, та да ти напиша за първата сигнална система? Имаше един твой въпрос към мен – кажи ми какво мислиш за мавзолея, за да ти кажа дали си червен или син? А мавзолея ми беше абсолютно безразличен. Както и ми е безразлично какви популистки ходове чрез събарянето на същия ще правят Софиянски, Костов и т.н. мафия. Подразни ме елементаризма в подхода.
Може и неправилно да съм те разбрал. Знаеш ли разликата между антагонизма и унитарноста? За другите четящи и не знаещи ще поясня:
При антагонизма има ДЕЛЕНИЕ В РАЗЛИЧИЯТА !
При унитарността е СЪЮЗ В ОБЩОТО !
Ако “Съединенето прави силата” защо тогава ние с теб се джавкаме за различията ни? А не се съюзим поради общото между нас? Или искаме да бъдем слаби и разединени в постигане на целта, обща и за двама ни? Ето тук е отговора на много въпроси. Швейцарците държава са си направили на този принцип. Тука стои и отговора относно Стамболов – в стремежа си да изпише веждите е изкарал очите – баланс между русофили и русофоби е търсел чрез Фердинанд. И е докарал вълка в кошарата. Точно по времето на Фердинанд е разбит българския патриотизъм. Е, да оправдаем ли Стамболов за тази му грешка? Като държавник той много добре е знаел какво прави. Фердинанд също е бил много умен мъж и държавник. И него ли да оправдаем за липса на баланс във външната си политика? Провалилите се политици ги съдят за грешките им, победилите в политическата игра – за успешните им ходове. Оправдава ли целта средствата – и да, и не. Каква е целта на Костов и &? Възстановяване на България и демокрация, или победа над политически труп (БКП) и абсолютно политическо и социално господство? Методите им не са ли стари? Вярвай или ще те убия – е била фразата на похристианстащите към старите германци, шведи, финландци и т.н “варвари. Историята малко по-късно се повтаря под формата на турски ятаган. Е, и какво стана? “Варварските” религии разказаха играта на първичното християнство. И то стана точно толкова християнско, колкото и “комунизма” хуманен. По същата логика тоталитаризма разказа играта на демокрацията. Точно такава “демокрация” Костов и & искат да наложат насила. По методите ще ги разпознаем. Да се примирим ли? С методите ли да се примирим, или с последствията от тях? Нали заради, и поради тези методи и последствия не живеем в България и двамата с теб.
Българина му е вродено да критикува без да дава алтернатива като изход. И тука си абсолютно прав. Добре! Щом искаш готов за консумация продукт от сорта “От вратата за краката” - Ето предлагам алтернатива!
Аргумент: Няма политическа сила в БГ, която наистина да направи нещо съществено за възстановяване на БГ. Отказът от гласуване в избори също е алтернатива.
Аргумент: Утопично. Кой ще го води този народ? Гладът? Студът? Немотията? Кой ще говори на тези митинги? Българина по правило чува само това, което иска да чуе – предимно своите собствени мисли. Следователно всеки ще говори, никой няма да чува нищо друго освен собствените си мисли. Mute мислите, които не съвпадат с тях. С други думи – анархия.
Аргумент: От двете предлагани алтернативи –
Тази на Костов и & предлага тоталитаризъм, човешко селектиране (по принципа на еволюцията – друг е въпроса колко самите те са еволюирали), връщане назад към комунизма и терора.
Аргумент срещу по-горната алтернатива – В природата връщане назад не съществува. Съществува регенерацията чрез селектиране на удачното. Възможно ли е отмирането на старата форма преди раждането на нова? – НЕ !!!
Аргумент: Все още утопия. Предпоставки за създаването на ССС има, но е все още нереалистично. Въпрос на бъдеще. Да не забравяме факта колко бързо падна Берлинската стена, и как.
Със всенародно гражданско неподчинение.
Историята се повтаря госпожи и господа.
От нас зависи дали ще повтаряме класа в Училището на Времето!
Авторът се извинява на читателите за употребените нецензурни изрази в стремежа си да бъде обективен, и опише нещата такива, каквито са. Също така няма ни най-малки претенции да оспорва лидерството в употребата на тези изрази на управляващата партия (СДС) и НС. Доколкото върху тях все още няма издадени авторски права, за които автора не се и съмнява че им принадлежат.
Мирчо, не си ме разбрал правилно!
Не срещу СДС са отправени сарказмите, а срещу методите им. Последствията произхождащи от тях всички ние знаем много добре. Късогледството не се котира на политическия пазар. Не се руши къща без поне да си построил основите на новата. Защото те чака гетото. Това и Горбачов на времето го говореше, но политическите парясници го изтърсиха недоносено. Има ли някакъв икономически план за действие от страна на политическите сили в БГ, или се действа на принципа "а бе, дайте да пробваме - пък може и да излезе нещо от цялата тази работа"? Или този икономически план само те си го знаят? То е ясно, че умните идеи трудно узряват в дебелите глави. С революции и метежи благоденствие не се постига. Като спомена за карма, да ти напомня ли, че има и народна карма, и че тя много трудно се изменя? Но за критиките си прав. Всяка критика, отправена срещу мен, ме кара да поставя под проверка собственото си верую, ако ми позволиш да използвам твоята терминология. Винаги съм ценял и желал аргументираната критика, отправена срещу мен. Преосмислянето насърчава личния прогрес, и не само личния. Точно за това писах преди известно време - на българина все някой друг му е виновен. Никога той самия! И за действието си прав, но бих желал да добавя скептично - не избързваме ли да ходим в родилното отделение преди да сме износили достатъчно бебето на прогреса? Даде ли се кармична възможност на българския народ да докаже, че е достоен за самостоятелно съществуване? Даде се! Възползва ли се от възможността? НЕ! Следователно не си е научил кармичния урок! (И преди съм писал за това, но с други думи.) Даа, трудно се учи народ на самостоятелно съществуване. (Аргумент: Типичното българско чуждопоклонничество) Има ли български "каруцаромонтьори" за да поправят разбитата държавна "каруца"? Има! Не много, но има. Къде тогава да се търси отговора на въпроса "Какво ни спира"? Самия собственик на "каруцата" - Българския народ. Така си знае българина - докато върви каруцата - ще я лашкам и без калници и екстри. Ще я карам докато се скапе. Като се счупи, ще я сменим с нова. Е, нова държава ли да си "купим" след като старата е готова за вторични суровини?
И защо не трябва да се критикуват подлежащите на критика? С политици - курвари публичен дом не се прави. Не бихме ли им помогнали чрез нея? Или трябва, изпълнени с омраза, да ги галим с възхваления, че белким мухлясат в застоя си и се гътнат в политическото блато на забвението? До кога ще се движим под сянката на Рака? Кога ще настъпи деня в който да докажем, че имаме право да сложим Лъв в Българския герб? Лъва по принцип е мързеливо животно (това качество безспорно сме го доказали), но когато огладнее става страшен. Колко глад трябва да изгладува Българския народ, за да изреве по лъвовски?
И за действието съм съгласен с теб, но премерено в време, място, и идеи-програма, за да не се повтори историята със СДС.
Няма никакви проблеми със спирането на АЕЦ!
Ако това му е проблема на Костов и &, то го считайте за решен. Просто приватизирайте АЕЦ Козлодуй и толкова. Няма АЕЦ - няма проблем. Една мъничка подробност - Купете стойка за подържка на гушата на Божков, защото спука ли му се гушата от тъпчене ще я втасаме. Ще настъпи такъв потоп от пари ($ US) какъвто и в библията няма описан. Затова ви съветвам да не го приватизирате АЕЦа за $1, а Костов и & най-учтиво да помоли Блеър и пасмина да си го вземат срещу заплащане - $1. Ако толкова няма $1 в държавната хазна (бедния Божков), то да се вземе заем от МВФ. И ако МВФ е закъсал с мангизите, то аз ще ви дам $1 - колко му е.
Важното е проблем да няма.
И ток, естествено.
12.45 бълг.време
Каруцар Пайтонджия ©1999
Абонамент за:
Публикации(
Atom)
