Клеър Стърлинг почина през 1995 г. - уважавана и известна
Уважавана заради мръсотиите по български адрес. И известна като агент не само на ЦРУ, но и на Моссад.
Ми прочетохме го и не разбрахме. Ама не сме тъпи. Не принадлежим към кастата на тъпандурите©2007 И рязани чорчета си нямаме като вас - ко да праим? Щото сме ХОРа и нямаме нищо общо с мадам йЕхова (мастика ли беше, мастия ли Пещерска - не помня ) - вашата алчна и кръвожадна светиня.
И не ни занимавайте с вашите глупости - щото сте "Родени убийци" - по наследство...
Времето се "случва" едновременно - всички събития в миналото сегашното и бъдещето се случват едновременно - сериозно говоря.
Проблема при рептилиите/влечуги е че използват линейно време. На тях даже триизмерното им идва в повече. Но те така са си избрали инволюцията. Никой на никого не може да навреди във вселената. И не само в тази. Проблема с агресор-жертва е илюзорен. Никой и нищо не може да застраши нашето съществуване. При нас ХОРата инкарнациите стават едновременно - многопластово. При рептилиите - последователно - линейно. А иначе си прав - времето съществува само в низшата част на астрала и в трето (и надолу) измерения. При споменаване на думата Вечност триизмерния мозък се бунтува - просто не може да я осъзнае.
Ще се опитам да обясня защо е така. В началото РСтата били 4 битови. Четели и обработвали не повече от 4 бита информация като връзки. После станали 8 битови. Те можели да четат 4 битовите файлове, както и своите - 8 битови. (Правец - венеца на тъпандурския©2007 прогрес ) По-нататък РСтата станаха 16 битови и мангала живков падна от власт. Щото Правец 8 не можеше да оперира с 16 бита информация. Щото му идваше множко на тъпандурския©2007 хардуер. :) Сега са 32 и 64 битови, а Правец 8 е само носталгичен спомен в кратуните тъпандурски©2007 - ма те и там живеят - в линейното си минало. Проблема при тъпандурите©2007 е, че знаят (поне са им казали), че като умрат ще умрат завинаги (ама че смърт няма - те това като 8 битов хардуер не могат да преработят ) и гледат да живеят (то пък един живот) сега. Не осъзнават, че са органични портали - накрайници/слуги на рептилските ми господари.
Като написах последното се сетих за кучетата (не на Павлов). Куче никога не се бие с ръка - с вестник, тояга, пръчка. И кучето намразва тоягата, но не и човека, който го бие. Не знам колко битови са...
И в обществото е така - тоягите са агент гоце, СереГей СтаниШеф, пикльо шадраванов и другите тъпандури©2007 - те и поемат акумулираната ненавист на тълпата-паплач. А истинските "побойници" са скрити зад тези тояги. Не че не им знаем влечуговските именца... тц! Но ги знаем ние - ХОРата. А паплачта и понятие си няма за какво става дума. Щото им са слаби процесорчетата на програмираните им "прозорци"
©2007 Цар Кару І
0 коментара:
Публикуване на коментар