26 февруари 2008

Ега ти мързела


Ега ти мързела



©Васил Сотиров
Thu Aug 3 15:12:46 2000


Учен човек е нашият премиер Иван Костов, затова е толкова умен! То и други учиха, ама станаха интелигенти и не прокопсаха.
А нашият премиер е за пример. Знае как да се работи и какво. И на БСП се е предлагал, и на СДС - пък който го купи, купи... Такива са неумолимите закони на пазарната икономика.


Той никога не остава без работа - било държавна, било партийна.
Защото който не работи, няма да яде - нито от държавната софра, нито от партийната.

Пък ние го одумваме... Егати завистниците!

Вместо да го слушаме най-внимателно и да се учим от него, учения.
Когато нашият премиер каже нещо, трябва да го разберем!
Колкото и да ни е трудно.


Той не дърдори току така. Той формулира нещата.
Спомнете си какво каза преди време: този, който е отчаян, е мързелив.
Да, това е формулата: отчаяние = мързел.

Просто, ясно, прегледно. И, значи, колкото са по-отчаяни хората, значи толкова са по-мързеливи.
Леле, колко мързелив народ наоколо...
Един там рови от мързел в кофите за боклук.

Едно цигане се бори за коматче хляб с две помиярчета, и на трите им плющят от мързел ушите.
Някои пък ги обхваща непреодолим мързел, като си зърнат сметките за тока, парното, водата.

На хората от третата възраст направо им треперят ръцете от мързел, когато си получават пенсийките.

Една женица скача от балкона си на седмия етаж - просто я мързи да слезе по стълбите, разбирате ли.
Някакъв дядо се обесва на ореха насред двора си - мързи го да го обрули.
Роднините му от мързел едно погребение не могат да му спретнат, а да искат от общината социална погребална помощ не ги мързи!
Брей...

Бивш военен се гръмва с пистолета си, като от мързел даже не проверява законно или незаконно го притежава.
И пак добре, че гръмва себе си, а можеше да отгърми някого от виновните за големия му мързел...

Господи, никога българинът не е бил толкова мързелив!
Не се ли дължи този мързел на нашето управление, г-н премиер?
Кажете - ние ще ви разберем. Ние разбираме, че се чувствате все по-самотен.

И че както и да го прикривате, и вас нещо май ви наляга мързел...
Ааа, сакън, не мързелувайте! Слава богу, не сте вечен.
Спомнете си какво е казал поетът (интелигент някакъв мързелив) –
"Когато здрач прибули теменугите..."






1 коментара:

Анонимен каза...

Когато здрач прибули теменугите
и твоят ден за скърби свечери,
ти затвори душата си за другите
и в себе си утеха намери!
И в бездната на тъмните страдания
разпъвай свойта мъка и плачи!
Но в шумний хор на людските ридания
ти своята нерадост премълчи!